21.12.2009 г.

Продавачката на захарен памук

От шепа захар Сладката Мария прави цял облак памук. Прихваща го на дървена клечка и го продава по 50 ст. Когато монетите започнат да се лепят по пръстите й, тя изтрива ръцете си в мокър пешкир и продължава да върти захарни облаци.
Най-много ги купуват децата, на които е забранено да ядат сладолед, за да не се разболеят гърлата им. Освен това на хлапетата също е забранено да влизат в морето, понеже може да се простудят. Те обаче нарочно се омазват със захарен памук и скачат във водата да се мият. Майките им напразно ги викат от брега. Накрая бащите навлизат с гръб към вълните и насила ги измъкват. Сладката Мария все недоумява как тия мъже излизат на пясъка без нито една капка по кожата си. Не би могла и да остане, защото върху закръглените им тела не се виждат гънки от изпъкнали мускули, в които да се стаи стичащата се вода. “Колко много предпазливи софиянци, които не търпят върху себе си издайнически следи!” – чуди се момичето и си слага тъмните очила, за да не забележат гладките граждани, че ги наблюдава присмехулно.
В полунощ Мария заключва в една плажна кабинка машината за захарен памук, сваля дрехите си и навлиза в морето. Щом я докосне, солената вода се превръща в сладка и мами с необичайния си вкус рибите. Най-лакомите сафриди търсят мястото между гърдите й, където в жарките следобедни часове са засъхвали захарни струйки пот. Момичето ги прогонва, за да погали влюбените в нея заргани, които се галят в бедрата й. В суетния си флирт те са забравили за враждебността на света и са станали неразумно доверчиви. Всеки може да ги улови и да ги изпържи в тигана си.
Сладката Мария ясно вижда и кръга от любопитни лапини около себе си, защото в този час морето е фосфорно. Известно време то ще изпуска светлината, която е приело през деня от слънцето. Хората, които обичат да спят, не знаят това. За тях морето винаги е черно и няма кой да им каже, че е такова само през деня, понеже цяла нощ е попивало тъмнината между звездите.
Девойката излиза на брега в момента, когато вълните започнат да заменят млечния си блясък с тъмносин. От тази промяна произлиза лек вятър, който изсушава тялото й. Тя се облича и бързо се прибира в хотел “Гларус”. Едва там, в сутеренната си стая, забелязва бляскавите люспи, които няколко лапини са залепили върху корема й. “Защо всяко мъжко същество се стреми да остави следи по тялото и душата на женското? – чуди се Сладката Мария, докато сваля една по една пъстрите люспи.
В деня, когато мъртво течение удави иманяря Павел Теохаров, дето продаваше на чуждите летовници извадени от морето монети, се появи някакъв водолаз. Това стана в часа, когато вълните променяха цвета си. Момичето го попита дали не е от екипа, който издирва тялото на иманяря, но младежът раздразнено отвърна, че не издирва мъртвец, а една жива продавачка на захарен памук. Викали й Сладката Мария.
- На мен ми казват Сладката Мария – отвърна момичето – но не виждам за какво трябва да бъда издирвана? Нито мамя клиентите с мръсна захар, нито ги удрям в грамажа. Продавам кратковременни удоволствия, които не са престъпление. Оня ден новият свещеник в черквата ме уверяваше, че всяко удоволствие е грях и предложи да ме изповяда. Искаше да знае дори сънищата ми. “Ние, рече попът, нарочно не се обличаме като мъже, защото една жена се притеснява да разкрие всичко на един мъж. Дрехите ни са различни от вашите, дори изглеждат малко странни. Имаме дълги коси - като жените, и бради – като мъжете. Не изговаряме думите, а ги пеем. Можеш да ми се довериш напълно…”
- На мен обаче ще трябва да се изповядате за огърлицата и гривната, които сте изгубили в морето – прекъсна я водолазът. – Намерих ги и реших, че са ваши, защото само красивите жени се къпят с накитите си.
- Нито съм красива, нито съм губила огърлица и гривна – отвърна кокетно Сладката Мария.
- Може да са на някоя друга Мария, живяла преди нас – каза младежът. – Когато ги почистих, видях върху тях буквата “М”. Понеже не мога да прескоча в отвъдното, за да ги върна на онази Мария, ще ги дам на вас. Елате у дома да ги вземете. Не мислете, че ви примамвам като новия поп. Аз живея с родителите си. Ще се запознаете с тях!
Майката и бащата на водолаза още не си бяха легнали. Сърбаха толкова лакомо някаква чорба, сякаш цял ден са стояли гладни. Синът им каза:
- Това е Сладката Мария! Толкова е хубава, че няма начин да не я харесате за снаха!
Старците я погледнаха изпод вежди и продължиха да сърбат, без да отронят нито една дума.
- Когато ядат любимата си супа от скумрия, им е все едно дали съм довел боцмана на “Титаник” или мис “България” – оправда ги младежът и отведе Сладката Мария в стаята си.
Тя бе с прозорец към морето, но той бе закован с дъски, върху които висеше огледало, напръскано с пяна за бръснене.
- Всеки мечтае за къща с изглед към морето, а вашият прозорец е запушен! – удиви се момичето.
- Заковах го, след като Павел Теохаров – оня, дето се удави – се промъкна през него и ми открадна половината от венецианските дукати – отвърна водолазът. - Лъжеше, че пръв ги бил забелязал и поради това били негови. Закани се, че ще ме издаде на полицията. Оттогава крия огърлицата и гривната в тенджерата с рибената чорба. Едва ли някой ще се сети да бърка в яденето на майка ми и баща ми.
Той отиде в кухнята и с вилица измъкна от една захабена тенджера найлоново пликче. Изплакна го на чешмата и извади бижутата на някогашната жена, чието име е започвало с “М”.
- Вдигнете косата си на кок и си сложете огърлицата! – нареди младежът и започна да трие засъхналата пяна върху огледалото. – Ако някой път видя физиономията си напукана и разкривена, ще знам, че докато съм бил в морето, някой е правил опит да ме обере. – После отстъпи две крачки назад и се обърна към Мария: - Не е нужно да ви осветя с морски фар, за да забележа, че накитите сякаш са правени по поръчка за вас! Интересно, кой ли е бил мъжът, който ги е подарил на жената с име, започващо с “М”? Може да се е казвал Кирил, като мен, и да е бил влюбен в нея, както аз във вас!
На следващата вечер към огърлицата и гривната Кирил добави и пръстен, а на по-следващата – и диадема. В деня, когато поиска червилото й, за да напише върху огледалото: “Мария, обичам те!”, той й предложи да се сгодят в Солун. Там живеел най-добрият му приятел, Андреас, който щял да им стане кум.
За годежа им Кирил я накара да направи торта, в основата на която той нареди венециански дукати. Диадемата сложиха отгоре и я заляха с крем, а накитите Мария пъхна в чантичката – при червилото и лака за коса.
Когато се запознаваше с Андреас, той й направи комплимент, като я попита дали всяка сутрин пие чай от рози, за да е толкова красива? Мария през смях обясни, че никой в България не пие чай от рози. Вечерта Кирил й каза, че Андреас е художник, който винаги търси причината за всяка хубост.
На сутринта водолазът я помоли сама да се върне в България – налагало се да остане, за да сдобри Андреас с приятелката му. В противен случай, без кума, сватбата можело да се провали. За какво гъркът се бил скарал с момичето си? Ами веднъж я изненадал в банята, докато се опитвала да отлепи от пъпа си кадифената стрелка, която сочела надолу. Такива стрелки си лепели компаньонките на мадам Аспазия, преди да предложат на клиентите си игра с опипване в тъмна стая. Художникът се бил направо шашардисал, защото мислел, че приятелката му работела като аптекарка. После Кирил написа с химикалка някакъв телефонен номер върху една цигара и й каза да му се обади щом се прибере.
На рецепцията на хотел “Гларус” я чакаха двама полицаи. Те я попитаха къде е Кирил? Тя отвърна, че не познава човек с такова име. Тогава униформените й обясниха, че водолазът е заподозрян в убийството на Павел Теохаров. Иманярът бил оставил писмо, в което пишело, че Кирил изнася антични предмети в Солун и там ги продава с посредничеството на някакъв грък. Пренасянето през границата ставало с помощта на момичета, които мошеникът лъжел, че ще се сгодяват в Солун. Лицата на кандидатките за съпруги светели от щастие и по този начин заблуждавали митничарите, че всичко е наред. Те удряли печат на документите им и се премествали да ровят багажа на гузните пътници. Писмото завършвало с думите, че Кирил се бил заканил да го убие след скандала с накитите, върху които била гравирана буквата “М”.
Сладката Мария повтори, че не познава никакъв Кирил. Тогава единият от униформените се обади по телефона и след малко пристигна полицейска кола, в която бяха родителите на Кирил. Майка му държеше в ръце тенджера с рибена чорба, а баща му я посочи и каза:
- Тази беше последната годеница на нашия квартирант. И нея излъга, че сме му родители!
- Излишно е повече да отричате! – намръщи се оня, който се беше обадил по телефона. – Дайте ни адреса на Кирил в Солун!
Момичето извади надписаната цигара, повъртя я между пръстите си и я запали. Пушеше и гледаше полицаите с насълзени очи.
- Ще дойдем отново! – заканиха се те и си тръгнаха, защото работното им време беше изтекло.
След залез Мария отиде с един хляб при хазяите на Кирил. Те помислиха, че е дошла да сподели някаква тайна и я поканиха на рибена вечеря, но момичето влезе в стаята със закования прозорец и удари с юмрук огледалото с любовния надпис.
Раната на ръката й се отваря винаги, когато полицаите я питат за Кирил. Тогава кръвта покапва върху захарния памук и го прогаря като язва. Сладката Мария притиска порязаното място с мокрия пешкир, въздъхва и продължава да продава бели облаци.

Разказ от книгата "Старата улица"
2006 (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар