20.12.2009 г.

ОТВЛИЧАНЕТО И ЗАБРЕМЕНЯВАНЕТО НА ЗОЯ ДЖОЙКОВА

За тази история мъжете от Ючбунар говорят, само когато разреждат ментовката с лимонада. Тогава зеленият цвят в чашите придобива жълти отенъци – като очите на Зоя Джойкова в деня на сватбата й с конекрадеца Алеко Трошанов.

1.
Младоженецът Трошанов забогатял от тракийските жребци, които продавал из Беломорието за кръстосване с тамошните кобили. Търговията му вървяла добре. Благодарение на тази кръстоска престанали да се раждат кончета със слаби очи, които с течение на времето съвсем ослепявали от удвоения в морето блясък на силното егейско слънце.
Докато нощем прекарвал откраднатия табун през прохода Маказа към Гърция, Алеко Трошанов бил съпровождан от фосфорна пеперуда. Тя кацвала върху маншета на десния му ръкав и го напускала чак при град Кавала. Там излитала вертикално и като стрела се забивала в крайбрежните талази, за да го причака пречистена – след време – отново пред планината Родопи.
Една нощ пеперудата пак кацнала върху десния ръкав на конекрадеца, но този път била обърната с лице към него. Това обратно кацане Алеко Трошанов възприел като знак на съдбата, че трябва да промени живота си. Извадил скритите в хралупата на един дъб жълтици и с тях купил триетажна къща в столичния квартал Ючбунар. В нея завел съпругата си Зоя Джойкова.

2.
Зоя била толкова хубава, че дори шиповете на телените огради се свивали, за да не я наранят, когато минава край тях. Като дете била открадната от циганката Зухра Джойкова. В единия джоб на шалварите си тая циганка носела упоена с ракия мишка, а в другия – хартийки с мъжки имена. Ако някое момиче й дадело бронзова монета, тя прехвърля мишката в джоба с хартийките, за да извади името на момчето, за което девойката ще се омъжи.
Преди да се прибере в катуна, Зухра пъхнала опиянената мишка при хартийките, за да разбере как ще се казва бъдещият съпруг на откраднатото от нея момиче. Опашатото животно захапало хартийка с надпис “Алеко”. Циганката се намръщила, защото в таборите из Софийското поле и Тракийската равнина нямало нито един мъж за женене с такова име. В гнева си нарекла мишката “пияна свиня” и я хвърлила на котките.
В катуна всички се прехласнали по хубостта на Зоя и не й разрешавали нито да проси по сватби, нито да продава цветя пред входа на гробищата. Вечер я обличали в копринени дрехи и я карали да танцува боса върху откраднат от еврейска къща дебел килим.
Алеко Трошанов платил за нея сто жълтици. Първоначално старците не искали да я продадат, но Зухра им припомнила, че мишката е изтеглила за момичето името “Алеко” и че всички са длъжни да се подчинят на избора на Съдбата. Разплакани, циганите се поклонили в източна посока, където вярвали, че живее Съдбата, и си поделили жълтиците. Конекрадецът отвел Зоя в къщата си, сам я изкъпал и я облякал в градски дрехи.
По време на тържеството тя се спирала пред всеки гост и докато разговаряла с него, дъвчела листо от роза. Дъхът, който излизал от обагрените й в червено устни, бил омаен. За да му се насладят, мъжете по няколко пъти я питали на кого е кръстена. Тя отвръщала, че носи името на велика царица, от чийто род произхожда. Всички кимали в знак на съгласие, защото откраднатите деца имат право да си измислят такива родители, каквито сами пожелаят и никой не е в състояние да ги уличи в лъжа.
Дългата коса на Зоя била вдигната на три етажа и приличала на къщата на Алеко Трошанов. Чрез тази фризура младоженката искала да каже на всички, че въпреки хубостта си, няма повече да се търкаля в постелята като красива гледка, а ще носи целия дом върху главата си и ще се разпорежда в него като законна стопанка.
Когато притъмнило, конекрадецът дал знак да се запалят копите сено в полето зад дома. Станало толкова светло, сякаш денят се бил върнал да си дооглозга кокала от богатата трапеза. Тогава Алеко Трошанов вдигнал жена си на ръце и я отесъл в младоженската стая. Гостите останали да чакат пред вратата.
Тази врата била облепена с банкноти. Ключалката й била изкована от сребро и приличала на утробата на Зоя. В нея влизал позлатен ключ, изработен точно по размерите на Алековата мъжественост. Четирима цигани свирели на цигулки ритмични мелодии, а петият им давал такт с блъскане на два калайдисани капака от тенджери. При сто и първото халосване на похлупаците младоженците излезли от стаята. Конекрадецът бил пребледнял от любовно изтощение, а невестата била с три гърди. Зоя обяснила, че третата гърда й се появила вследствие на голямото й желание да забременее и да роди едновременно три деца – две момчета и едно момиче.
Докато гостите вторачено зяпали трите гърди на младоженката, някакъв сладкар с премалели от работа ръце ги канел да си вземат от баклавата, която разнасял в широка тава. Върху дъното на тази тава били изчукани със стоманено длето думите “Такъв е вкусът на нашата любовна пот!” Когато баклавите били изядени, някой казал, че вероятно и потта на преселилите се в рая хора има подобен вкус.
От тези фриволно подхвърлени думи пламнал спор каква е формата на блажения рай: голямо Любящо сърце, смирен Исусов кръст или многолъчна Витлеемска звезда? Извършилият бракосъчетанието свещеник обяснил, че християнският рай има формата на православен кръст, мохамеданският – на полумесец, а еврейският – на шестоъгълен Давидов щит. Трите рая се намирали в непосредствена близост един до друг, но в нито един от тях обитателите му не се потели като сиропирани сладкиши, защото само по външен вид приличали на човеци, а отвътре били изпълнени със слънчева пихтия, в която нямало място за кости, мускули и кръвоносни вени.
Майорът от артилерията Коцков възразил на свещеника, че човек, който не е виждал рая, не може да говори за неговата топографска характеристика. И твърдял, че той прилича на уголемена звезда върху офицерски пагон. Основание за това му давали озарените от неземно щастие лица на жени, чийто крака той държал върху раменете си. Тук циганите музиканти се задавили от смях, понеже устата им били пълни с набързо напъхани от тавата баклави. Те казали, че за тях раят е тук – яж, пий и се весели, колкото можеш! Защото щом слезеш под земята, тебе ще те ядат
червеите.
След изречените думи присъстващите госпожи се възмутили и едногласно заявили, че раят не може да има никаква друга форма, освен контурите на двойно влюбено сърце. То се образувало от съединените сърца на мъжа и жената – когато плътно притиснати двамата се заклеват във вечна любов.
Майор Коцков щял да възрази, но се чуло силно изохкване и от устата на сладкаря рукнала кръв. Младежът излъгал, че си е убол езика с вилицата, докато ядел последната останала в тавата баклава, но истината била съвършено друга. Окървавеният сладкар бил изключително завистлив човек. В момента на върховна завист слюнката в устата му се превръщала в парчета остро стъкло и ако той не ги изплюел веднага, те пробивали бузите му и падали със звън на пода.
Причината за сегашната му кръв станала младоженката, която, след като си изяла баклавата, отпила глътка бяло вино за промиване на устата. Докато виното обикаляло между зъбите й, роклята й се стопила и Зоя изглеждала съвършено гола. Щом виното тръгнало към стомаха й, дрехата се появила обратно на мястото си. Тя самата не подозирала за това разсъбличане, тъй като в циганския катун не й разрешавали да пие нищо друго освен вода.
Голата младоженка породила в сладкаря безумна страст. У него се загнездила мисълта да убие конекрадеца и вместо него да лежи върху трите й гърди. Страничните щял да обхване с лявата и дясната си ръка, а средната – с устните си.

3.
За да събуди гнева на сетивата си, притъпени от захарната сладост поради постоянното ядене на реванета и тригуни, младежът от следващата сутрин започнал да се тъпче с люти чушки и оцет. Когато усетил, че достатъчно се е озлобил, отишъл в катуна при сестрата на Зухра, която единствена умеела да предсказва бъдещето на човека по линиите на ръката му и казал, че иска да убие Алеко Трошанов и да си присвои жена му. Но за да се увери в способността й да гадае, той поискал в момента да познае кой от зъбите му е счупен от случайно попаднала орехова черупка в локум и кой до корен е изгнил от ядене на пасти с ягодов крем. Без да се замисля дори за минута, сестрата на Зухра отвърнала, че става дума за втория долен ляв кътник и за десния горен кучешки зъб. След това се навела над ръката му и казала, че ще успее да ликвидира Алеко Трошанов, само ако го прободе с ножа на разбойник, заклал десет човека.
Още същата вечер сладкарят отишъл в Орландовските гробища и отворил гроба на наемния убиец Хачо Арнаудов. В ковчега му не намерил нито нож, нито кама, нито краден офицерски кортик. Ядосал се, че не може точно да изпълни поръката на гледачката и откачил дясната бедрена кост на скелета. От нея направил щик, подобен на щика върху войнишките пушки за промушване на неприятеля.
За проба го забил в корема на едно изтегнало се върху тротоара куче. Животното моментално се превърнало в гнойна топка. После провесил на суха вишна натъпкан с гнили картофи чувал и всяка сутрин по един час забивал в него щика.
В четвъртък отишъл при 50-годишната Севга Бабаджанова и поискал да суче от гърдите й сила. Тази Севга имала син, който бил толкова мощен, че можел да вдигне бик за рогата и да го хвърли на пет метра от себе си. Веднъж претърколил паднала върху шосето канара, друг път преместил дрезината на началника на гарата от първи на втори коловоз, като по този начин предотвратил сблъсъка й с международния влак Виена-Истанбул. Но когато се уловил на бас с кондукторите, че ще възпре потеглянето на парен локомотив, той се подхлъзнал върху росата на една траверса, паднал и железните колела го направили на кайма.
Севга Бабаджанова го попитала дали е борец, тъй като след смъртта на сина си само на пехливани разрешавала да сучат мощ от гърдите й. Сладкарят излъгал, че се готви за противоборство с шампиона на Турция и тогава тя сама разкопчала блузата си и му разрешила да бозае.
След четвърт час сладкарят се отделил от гърдите й и хукнал към дома на Зоя Джойкова. Тя любезно му отворила вратата и го поканила в гостната. Въпреки че навън валял студен ноемврийски дъжд, вътре ухаело на лято. Било уютно като през царствения месец август. Когато Алеко Трошанов влязъл, сладкарят забелязал, че навън дъждът се е обърнал в черен сняг. Това възприел като знамение, измъкнал бързо щика и го забил в сърцето на конекрадеца.
Нещо започнало да клокочи в гърдите на Алеко и сладкарят побързал да извади изработения от бедрената кост на Хачо Арнаудов щик. Шурналата силна струя кръв обляла вратата, през която влязъл убиецът. Кръвта бързо се съсирала и запечатала изхода. Тогава сладкарят грабнал Зоя за ръка и през другата врата хукнал с нея из вътрешността на къщата. Отключил младоженската стая, пъхнал в джоба си позлатения ключ с формата на Алековата мъжественост и разбил прозореца. Хвърлил през него семейния креват, вдигнал на ръце чуждата съпруга и скокнал с нея върху падналите дюшеци и юргани.
Отвел вдовицата на конекрадеца у дома си в квартал Княжево и поискал веднага да се прегърнат върху миндера, но тя отказала с думите, че е огладняла от страх. Тогава сладкарят й предложил намазани с карамел ябълки. След като захапала първата, Зоя я хвърлила, тъй като в нея имало червеи. Сладкарят обяснил, че щом плодовете са пълни с животни, значи са много вкусни. И за доказателство изял останалите развалени ябълки. После дал на жената крем ванилия и докато тя го ядяла, той нетърпеливо взел да я съблича. Попитал я къде е изчезнала третата й гърда. Тя отвърнала, че се е стопила заедно с надеждата да има деца.
- Как ще родиш деца, като ключът на мъжа ти е толкова малък! – засмял се подигравателно похитителят, извадил позлатената Алекова мъжественост от джоба си и я запратил в ъгъла.
После покапал сок от малини върху тялото на Зоя – от устните до колената – и започнал да го изсмуква капка по капка. По едно време вдигнал глава и я попитал:
- Защо гърдите ти миришат различно от бедрата?
- Защото още нямам менструация – отвърнала Зоя. – Циганката, която ме открадна каза, че момичетата се превръщали в истински жени тогава, когато започвали да миришат по един и същ начин под мишниците и между бедрата.
- Ще изчакам да добиеш еднаква миризма, за да ми родиш деца – ухилил се сладкарят.
- Зухра каза още, че истинският мъж не чака, а сам превръща момичето в жена – отвърнала Зоя и кокетно захлупила лицето си във възглавницата.

4.
На Лазаровден катунът на Зухра Джойкова спрял за стануване в Княжево. Циганката се отбила в дома на краденото от нея момиче и казала на сладкаря:
- Преди да отмъкнеш дъщеря ми всички мислехме, че хората от твоя бранш са с меки като тесто мускули. Обаче ти показа, че и най-хилавият мъж, щом се настърви на жена, става по-опасен от луд бик. Сега обаче да видим какво ще правиш, като Алеко Трошанов е възкръснал и те търси, за да те убие. Няма да можеш повече да сучеш сила от Севга Бабаджанова, тъй като на Заговезни жената умря. Изсмукали я двама боксьори от Пирдоп и Златица. Не можеш да си направиш и нов нож от Хачо Арнаудов, защото майките на убитите от него момчета изхвърлиха костите му в река Дунав.
Истина било,че конекрадецът Алеко е жив. След промущването му с щика от бедрена кост, той оживял благодарение на това, че имал две сърца – дясно и ляво. Лявото давало кръв на лявата ръка, левия крак и лявото око и когато то престанало да пулсира, всички тези органи изсъхнали. Трошанов продължил да съществува само с дясната половина на тялото си.
Лекувал се в гръцкия град Кавала. Тамошните жители помнели, че на него дължат възстановената раса на конете си и повикали шаман от африканската държава Судан, тъй като нито един от европейските доктори не успял да спре разширяващата се гнойна рана върху тялото му. Шаманът положил върху мъртвото му ляво сърце два черни скорпиона – мъжки и женски. Те се разплодили и малките скорпиончета изяли гнойта. Суданецът натикал гнусното животинско семейство в ламаринена кутия от кафе, яхнал жребеца, който му дали като отплата хората на град Кавала и потеглил към Молдова.
Там го викали момчетата от рода Флореску. Те възнамерявали да пъхнат по един скорпион в леглата на мъжете от рода Донован, които изклали подло бащите им и се оженили за майките им. Шаманът се съгласил да им помогне безплатно - щял само да поиска косите на умрелите в агония мъже. От тях възнамерявал да направи възглавници за сомнамбули. Тези възглавници възпирали чрез кошмарни видения желанието на лунатиците да се разхождат по ръба на балкони и тераси.
Първоначално Алеко Трошанов смятал да умъртви похитителя на съпругата си също със скорпион, но бързо съобразил, че животното ще се залепи в някоя покапала върху пода захарна капка в дома на сладкаря и по този начин планът ще се провали. Затова купил сигнален пистолет, който изстрелвал единични фойерверки. Щом видел сладкаря, щял да му каже: “Дошъл съм да те поздравя със салют!” и да забие една съскаща ракета в челото му.
Когато научил за предстоящата опасност, ушите на сладкаря писнали. Лявото – като заляла се с кипящ крем разсеяна сервитьорка, а дясното - като въглен, отскокнал в устата на смотан чирак, разпалващ фурна за сусамени гевреци.
За да предпази къщата си от отмъстителния съпруг, сладкарят разлял около нея петмез, примесен с туткал. Който стъпи в него, залепва така, че трябва да му се отрежат стъпалата на краката и по този начин да се спаси от кълвящите го гладни птици.
В деня, когато конекрадецът застанал пред дома с отвлечената Зоя, сладкарят бил зад комина на покрива с пушка в ръка. Алеко Трошанов го забелязал с дясното си око и извикал, че след като го убие, ще го закопае под най-долното стъпало на дома си. Върху него каменари ще издълбаят името на сладкаря и то ще служи за надгробен паметник, в който ще си чистят калта от обувките идващите гости.
Похитителят на Зоя облегнал пушката на комина и започнал продължително да се цели в дясното сърце на Алеко Трошанов. С всяка изминала минута вътрешната температура на сладкаря се повишавала и накрая надхвърлила 500 градуса. Той лумнал като жива факла и се превърнал на пепел, която въздушното течение разнесло над градските покриви.
Чак тогава Зоя Джойкова се показала на прозореца, казала, че е окрилена от щастие и литнала като перце към първия си мъж. После двамата се запътили към дома си в Ючбунар. За съжаление след похищението къщата била ограбена до основи. Дори тухлите от стените били отмъкнати – с тях съседите иззидали кочини за прасетата си.

5.
За да се прехранват, Алеко отвел жена си в един пътуващ цирк. Там той се разсъбличал до кръста и показвал голямата дупка на мястото на сърцето си. Срещу един лев всеки, който пожелаел, можел да надникне през нея и да гледа как Зоя си жабури устата с бяло вино. Дрехите й се стопявали и тя стояла чисто гола, с ръце върху стомаха си, защото била бременна.
Когато циркът разпъвал шатратата си в град Татар Пазарджик, тя родила момченце, което щом заплачело, от устата му започвали да изскачат карфици. По този начин Алеко Трошанов разбрал, че детето е от сладкаря и избягал в Русия. Там си изкарвал прехраната, като се басирал с казаците, че дори десет саби да забият в сърцето му, той няма да умре. Казаците залагали по десет рубли и губели, защото сабите им потъвали през ризата на някогашния конекрадец и излизали от другата страна на тялото му, а той се смеел в слисаните им физиономии и викал: “Давай водка и махорка!”
Изоставена на произволана съдбата, Зоя Джойкова се качила в автомобила на директора на цирка и натоварила в него бездомните псета от градския площад. Дала пълна газ и полетяла по шосето към град Пловдив. Кучетата квичели от страх, а на нея й се струвало, че й благодарят за проявеното внимание към помиярските им съдби. На един завой колата излетяла от пътя и затънала в блатистия бряг на река Марица. Спасил я някакъв кръчмар, който я карал да разнася ракия и кебапчета с глътка бяло вино в устата. Нощем я обладавал, едва след като му разкажела подробно какво е правила в кревата с първия и с втория си мъж.
От постоянното вино в устата си Зоя Джойкова толкова подпухнала, че когато катунът на Зухра минал край кръчмата и тя помолила да се върне в него, нито един от циганите не можал да я познае.

6.
Синът на сладкаря бил осиновен от пловдивския шивач Хайгашод Нураир Тахмизян. С карфиците, които вечно недоволното дете плюело, той отбелязвал кройките от костюмите на многобройните си клиенти. С една от тези карфици шивачът Тахмизян забол някаква фосфорна пеперуда към рамката на професионалната си диплома. Тя и до сега се пази от внука му, който носи същото име. Освен иглата и пеперудата, аз не мога да посоча нито едно друго свидетелство за достоверността на разказаната от мен история.

Разказ от книгата "Пръстените на сламените вдовици", 2002 (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар