19.12.2009 г.

Съпруга за кондуктора на “Диана експрес”

Сигурен съм, че дори да ми знае спатиите, Кирил Чавдаров няма да вземе нито една игра. Смотан човек е тоя кондуктор на “Диана експрес”. Толкова смотан, че имената на жените, с които се е запознал по гарите, може да напише върху гърба на един-единствен влаков билет. За втори билет няма да има имена. И как ще има, като всичките му сериозни думи отиват на вятъра, щом жените го видят с два различни бакенбарда. Десният винаги е с един пръст по-дълъг от левия, понеже Чавдаров се подстригва при едноокия бръснар Параскевов - така му излиза по-евтин животът.
Допреди четири дни кондукторът не осъзнаваше льохманския си живот, защото другаруваше с Юлианов, Драгостинов и Августинов. Те постоянно му внушаваха, че както по влаковете, така и по улиците трябва да се движи с походката на прокурор, който с постоянните си обвинения се поставя над цялото общество. Основание за нахаканото поведение на тримата им даваха красивите имена. За да бъдат по-убедителни, те изтъкваха запознанството на Юлианов с някой си Александер Лилиенкрон от Пфалц Валдхайм, който пиел безплатно “Вестфален бийр” само заради прекрасното си име, което в превод на български означавало Корона от лилии. А в италианския град Пиаченца Виторио Албертини бил предпочитан оратор по време на кметските избори, въпреки че заеквал при изговарянето на буквите “к” и “с”. И то само заради хубавото му име.
Чавдаров не вярва на тия истории, защото Юлианов е куц и никога не е пътувал по-далече от границите на Пазарджишки окръг, но не прекъсва приятелите си, понеже му е приятно да слуша ласкателни приказки за хора с красиви имена. Преди четири дни обаче Чавдаров навърши четиридесет години и покани кондукторите от другите експресни влакове на вечеря в новия частен ресторант “Плейбой”. Собственикът на заведението поздрави юбиляря с вечнозеленото танго “Компарсита” и към средата на мелодията изпрати най-красивата си келнерка да го покани на танц. На следващия ден тя не дойде на работа не поради отеклите си от постоянните настъпвания крака, а заради обидата, че е била принудена да танцува с най-големия мухльо в града.
След “Компарсита” Чавдаров повече не стана да танцува и непрекъснато наливаше вино в леденостудени бутилки. На единайсетата бутилка ръката му премръзна и той изпусна букета от гладиоли, които му връчиха закъснелите за празненството Юлианов, Августинов и Драгостинов. На следващия ден кондукторът с усилие дупчеше билетите на експресните пътници. Вечерта се оплака на куция Юлианов. Юлианов го накара да се здрависат и по ръкостискането заключи, че вероятно се касае за начален стадий на ставен ревматизъм върху основата на силна простуда. За да избегне мотаенето по лекари и купуването на скъпи лекарства, Юлианов го посъветва да се излекува чрез повишаване на самочувствието. Не, не непрекъснато да повтаря “Аз съм любимец на съдбата заради красивото си име”, а да отиде на стрелбището при Централния пазар и да направи двайсет точни изстрела.
Кондукторът на “Диана експрес” вечеря набързо боб яхния с лявата ръка и отиде на стрелбището. Собственикът му ядеше резен пъпеш и с внезапни тръскания на главата гонеше мухите, които го нападаха. Като видя Чавдаров, той захвърли пъпешовата кора на тротоара и си изми ръцете с водата от стара ракиена бутилка.
- Защо нямаш клиенти? - попита го Чавдаров и започна да масажира дясната си ръка.
- Не виждаш ли, че ми липсват мишените - отвърна собственикът на стрелбището. - Всичките са простреляни. Един ефрейтор в отпуск и един полковник от запаса се бяха хванали на бас кой е по-голям стрелец и цял ден гърмяха. Не остана нито една шишарка неулучена, нито един орех неразцепен. Добре че след тях мина някакъв фалирал фотограф и ми продаде на половин цена рекламните снимки от витрината си. За петдесет лева взех и една икона на света Богородица. В нея карал да гледат ония порочни жени, които искали да излезнат на снимките с благочестиви физиономии.
- Не искам да стрелям по икона - каза Чавдаров. - Дай я на някой поп да си я занесе в черквата. Богородица още е нужна на хората.
- Тази икона обаче не може да влезе в черква, понеже на времето не е била осветена. Причината е в това, че Божията майка е изписана с дълбок белег на бузата, останал й като спомен от немирното детство. Владиците твърдят, че на младини Дева Мария не се е била с момчетата по улиците и не си е одирала бузата при кражби на орехи от съседите. Фотографът е много суеверен човек и смята, че е фалирал именно заради тази икона - понеже в очите на жените, след като я погледнели, вместо смирение, заигравали дяволски пламъчета и те масово отказвали да си платят снимките.
- Единствено по очите можеш да познаеш една жена - каза Чавдаров. - Аз щом отворя вратата на купето и веднага усещам по погледа дали госпожата е редовна, или пътува гратис.
- Обаче измежду снимките на фалиралия фотограф има една, която не можеш да познаеш по погледа - каза собственикът на стрелбището и измъкна изпод тезгяха фотото на млада жена.
Чавдаров се вторачи като омагьосан в снимката.
- Продай ми я - каза внезапно той.
- Ако ти я продам, утре няма какво да сложа за мишена - отвърна собственикът.
- Сложи другите снимки, а тази ми я продай!
- Какво те прихвана изведнъж бе, човек? - попита собственикът. - Защо така пребледня?
- Ще открия тази жена и ще се оженя за нея - отвърна Чавдаров.
- Господи - прекръсти се собственикът на стрелбището - истина е, че като станат на четиридесет, мъжете изведнъж превъртат. Е, добре, подарявам ти снимката, но не забравяй да ме поканиш на сватбата.
И собственикът на стрелбището се изкикоти.
Чавдаров пъхна снимката в джоба, купи бутилка гроздова ракия и тръгна да търси дома на фалиралия фотограф. Никак не е трудно да откриеш къщата на фотограф, защото във всеки град тя се намира на централната улица. Банкрутиралият мъж покани Чавдаров да влезе вътре, сипа си ракия във водна чаша и едва тогава го попита за какво е дошъл.
- Искам да се оженя за тази жена - каза кондукторът, - но не знам нито как се казва, нито къде живее.
Фотографът прие думите на Чавдаров съвсем равнодушно. Пред обектива му бяха минавали всякакви чудаци и той беше свикнал да не им обръща внимание.
- На мене също ми направи впечатление тази жена - каза след малка пауза той. - Вероятно затова съм запомнил и името й. Казваше се Мариела. Имаше червена коса и бретон на челото като френската певица Мирей Матийо. Когато се нагласих да я щракна, по радиото засвириха блуса “Ти си моята съдба” На Пол Анка. Изведнъж лицето й се промени - сякаш за момент пред очите й се бе отворил южният портал на рая, и тя цялата започна да излъчва някаква нежност. Попита ме кога да дойде за готовата снимка и аз отвърнах да намине след няколко дни. Но минаха години, а тя никаква не се вестява. Не знам какво е станало с нея.
У дома си Чавдаров сложи снимката пред огледалото. Когато се бръснеше, постоянно се порязваше, защото все гледаше към жената. Веднъж Юлианов го видя с нарязано като зебра лице и му каза да изхвърли фотото, преди окончателно да му е изтекла кръвта. Болезнено било да търси жената, защото и да я намери, едва ли щял да се ожени за нея. Преди година и половина тя била любовница на Юлианов. Толкова страстна била, че Юлианов се страхувал да не пламне под нея чаршафът.
Преди няколко месеца куцият Юлианов срещнал някогашния си съученик Ралчев, който бил станал лейтенант. Връщал се от стрелково учение. Тръгнали заедно и по пътя Юлианов му се похвалил каква огнена любовница бил завъртял. “Аз пък от тия постоянни маневри в леглото мога да разчитам единствено на съпругата си, казал офицерът. За съжаление тя е страшно студена. Никаква фантазия няма за секса. А, ето я и нея”, възкликнал лейтенантът, когато наближили пощата. Юлианов се прекръстил, защото жената пред пощата била любовницата му, с която тук имал уговорена среща. “Какъв късмет, казал Ралчев, тъкмо ще те запозная със съпругата си. Ела довечера да пием по ракия!”
Юлианов много се сконфузил, но офицерът нищо не забелязал, защото гледал влюбено половинката си.
- Ако не вярваш, още утре ще те запозная с Калина - казал Юлианов. - Живее в квартал “Хаджи Димитър”.
Като чу името Калина, Чавдаров си купи кутия “Марлборо” и за първи път в живота си запали цигара.
- Но ти не я пушиш тази цигара, ами въздишаш през нея - учуди се Юлианов.
- Дали пуша, или въздишам, това си е лично мой проблем - сопна се Чавдаров и запали нова цигара.
Драгостинов също каза, че познава жената от снимката. Била продавачка на копринени платове. Яката на блузата й била изтъркана от постоянното въртене на главата. Страхувала се от крадци и често поглеждала ту наляво, ту надясно. Обаче това озъртане било възприемано от мъжете като знак за лековато поведение. По-нахалните направо я тикали към квартирите си и й обещавали безкрайни плътски наслади. По-неуверените я канели на кино и на сладкарница. Имало и някакъв поет, който през ден й пишел по едно стихотворение, в което всеки нов ред започвал с буква от името й.
Продавачката всяка вечер препрочитала листчетата и ги прибирала в кутията със златните си украшения. Толкова им се възхищавала, че дори си ушила рокля от копринения плат, който продавала, за да бъде по-официална и тържествена, когато чете посветената й любовна поезия. Една сутрин забравила да се преоблече в обикновени дрехи и с копринената рокля отишла на работа. Тънкият плат очертавал всичките подробности по тялото й. Затова щандът се затрупал от мъже, които нищо не купували, а само я зяпали. Петима от тези мъже не издържали и й предложили да се оженят за нея. Най-настоятелен бил плешивият, който получил от реституцията малък хотел. Той просто й казал:
- Зарежи тая просташка сергия и ми стани жена. Най-тежката работа, която ще вършиш, ще бъде да си лакираш ноктите!
Продавачката се съгласила и се разплакала.
- Защо плачеш? - попитал я бъдещият съпруг.
- Защото съм много щастлива - излъгала го тя. А в действителност плачела за стихотворенията, които трябвало да изгори, за да влезе в дома на мъжа си с потулено минало.
Поетът я заварил да пуши цигара. Дал й последното си стихотворение и я помолил в знак на интимност да допуши цигарата. В това време кандидатът за съпруг наредил да се заличи с блажна боя старото име на хотела и върху него да се изпише новото - името на бъдещата му жена Албена.
- Не, не е същата - казал зарадвано Чавдаров.
Тогава Августинов на свой ред обяснил, че само той познавал жената от снимката. Живеела в квартал “Родопи”, който, както е известно, бил населяван от грозни хора. Поради това те завиждали на всяка хубост и твърдели, че всяка красива жена е мръсница. На свой ред жената от снимката веднага била наречена уличница. Единствено някаква съседка проявила доброжелателност към нея и й подарила саксия с посадена луковица в пръстта. Казала, че през юли ще разцъфти левантийска орхидея. Още дузина хубави неща изрекла съседката, защото обичала разточителната игра с вежливи думи.
През юли обаче от саксията не израснала никаква левантийска орхидея, а трънлив бурен. Жената от снимката не издържала обидата и започнала да си стяга багажа. “Красивата курва ще се омита нанякъде”, зарадвали се съседите. От ярост жената сграбчила непредпазливо трънливия бурен и го изхвърлила през балкона. Няколко бодила така дълбоко се забили в ръката й, че й попречили да кандидатства в Консерваторията като студентка по пиано.
Августинов я успокоил, че животът не е само музика, та да съжалява за Консерваторията и я нарекъл “мила”. Това особено много я впечатлило, защото за първи път чувала някой да се обръща към нея така нежно. Досега в квартала й викали “Нора мръсницата, Нора развратницата”.
- Не, и тримата не сте срещнали момичето от снимката - казал Чавдаров на приятелите си. - Били сте с някакви други жени, които са приличали на нея. Или пак си измисляте историйки. Онази от снимката се казва Мариела.
След това си нахлупил кондукторската шапка и се запътил към своя влак. От този ден Чавдаров започнал да се вглежда в лицето на всяка жена, която пътувала с “Диана експрес”.
На десети май щял да пропусне едно купе, защото се заслушал в препирнята на двама мъже в коридора. Единият твърдял, че най-голямата обида за истинския мъже е да го почерпят с чаша минерална вода, а другият му обяснявал, че това в чашата не било аква минерале, а руска водка. Можел веднага да го докаже, като запали течността, но понеже бил сприхав по характер, не носел в джобовете си кибрит. Чавдаров им поискал билетите, а те му казали, че билетите им са вътре, в купето. Кондукторът отворил вратата и се вцепенил от изненада. До прозореца седяла жената от снимката на фалиралия фотограф и гледала навън.
- Моля, билетите ви - казал тихо Чавдаров. - Вашият и на мъжете в коридора.
- Ах, да - сепнала се жената. - Двамата в коридора са първият и вторият ми съпруг. Разведена съм и с двамата. Не случих на мъже в тоя живот, какво да се прави - въздъхнала тя. - Първият излезе пияница, а вторият изключително раздразнителен човек. В началото вярвах, че много ме обичат. Вторият от ревност изгори юргана, с който сме се завивали с първия, а първият изгони котката, за да не я галя повече от него.
След тези думи Чавдаров инстинктивно погледнал ръката й, която била докосвала последователно котката и двамата съпрузи.
- Изяжте си сладоледа, съвсем ще се разтопи - казал Чавдаров. - Или може би не обичате шоколадов сладолед?
- Обичам, но върху него е кацнала пчела.
- Ей сега ще я убия - засилил се Чавдаров.
- Недейте - отвърнала жената, - това не е обикновена пчела, а царицата на кошера. Това е пчела майка, нея всички я обичат. Затова в никакъв случай не бива да се убива. Можете да унищожите някоя друга пчела, която живее без любов. Без обич на всяко живо същество му е все едно дали ще живее, или ще мре.
В това време по радиоуредбата се чуло съобщение, че началникът на влака поздравява всички пътуващи в “Диана експрес” с една прекрасна песен - “Ти си моята съдба”. Очите на жената с бретона се отворили толкова широко, че в тях Чавдаров успял да види седемте райски небеса и пърхащите между тях ангелчета.
- Вие сигурно се казвате Мариела - казал кондукторът. - И вероятно заради прическата са ви наричали Мирей Матийо?
- Откъде знаете това? - попитала жената.
- От фотографа, който ви е направил този портрет - отвърнал Чавдаров и извадил от кондукторската си чанта снимката на жената. - Впрочем, защо не сте отишли да си я вземете?
- Една циганка ме посъветва така, когато ми гледаше на огледало и гребен.
- На огледало и гребен? - учудил се Чавдаров.
- Да, на огледало и гребен. Накара ме да застана зад рамото -, улови лицето ми в огледалото, а с гребена натисна въздуха между мен и отражението. Каза да не съжалявам, че щастието ще ме споходи късно. За разлика от сестра ми, която преди да се омъжи щяла да изживее своята голяма любов, достатъчна да й стигне за три прераждания, аз съм щяла да се влюбя чак след омъжването си. А снимката ми можела да изиграе фатална роля.
- Сигурно е изиграла вече тая фатална роля - усмихнал се кондукторът, - защото щом ви видях на фотото, си казах: “Това ще бъде моята съпруга!”
- Вероятно съдбата ви изпраща да ме подмамите и след като ме спечелите, да ме изоставите - казала Мариела. - Аз просто не вярвам, че съм родена за щастлив живот.
- Не съм дошъл да се подигравам - отвърнал Чавдаров. - След малко влакът ще спре. Хайде да слезем и да си потърсим дом. Ще живеем щастливо в него.
- Не ви вярвам - казала жената.
- И на Христос никой не вярвал, а той непрекъснато повтарял: “Повярвайте ми, повярвайте ми!” Щом на него, на Бога, никой не искал да вярва, то какво остава за мене - бедния кондуктор.
- Как ще ми докажете, че сте се влюбили в мене още преди да ме познавате? Само така - от поглеждането на една снимка?
- Ще поискам да умрем в един и същи ден и час.
Преди Мариела да му каже, че говори глупости, Чавдаров я хванал за ръката и рекъл:
- Ето, влакът спря. Хайде!
Мариела станала и тръгнала след Чавдаров. Бившите й мъже не били в коридора. Вероятно се запилели във вагон-ресторанта.
Когато експресният влак тръгнал отново, в празното купе влязъл разярен началникът на влака.
- Къде е тоя глупак Чавдаров? - извикал той.
На една закачалка се люлеела кондукторската чанта на “глупака Чавдаров”, а около съвсем разтопения сладолед продължавала да кръжи пчелата майка. Началникът на влака я убил с пестник и се заканил да напише докладна до министъра.
- А кой е сега министър на транспорта? - попитали го двама пияни мъже, които зад гърба му твърдели, че това е тяхното купе.
Месец по-късно срещнах Чавдаров и Мариела на булевард “Цар Освободител”.
- Запознай се със съпругата ми - каза бившият кондуктор.
Жената, която приличаше на Мирей Матийо, нещо проговори, но не разбрах какво, защото, когато приказва влюбена жена, не са важни думите, а трептенията и напевността в гласа й.Самият Чавдаров така се е променил, че ако този път той ми покаже спатиите си, аз едва ли бих могъл да взема една игра.

Разказ от книгата "Фигуранти", ИК "Сребърен лъв", 1998 (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар