20.12.2009 г.

МЪРТВИТЕ ГОДЕНИЦИ НА БЛИЗНАЧКИТЕ КЕРАНА И ВЕЛЯНА

Когато разказва страховитите случки, вилнели около нея и сестра й Веляна, Керана усеща годежният пръстен да я стяга толкова силно, че болката я пробожда чак в сърцето. Тогава тя го изхлузва с помощта на капка зехтин, слага го пред устните си и продължава. Кълне се, че промушените през златната халка истории са чистата истина, одобрена от духа на годеника й Самуил Трибърненски. Обаче в определени моменти нищо не се разбира, защото думите се замъгляват от сълзите й и слушателят трябва сам да се досеща за смисъла им.

1.
Годеникът на Керана – Самуил Трибърненски - се родил с двойна уста. Когато заговорел, трите бърни се движели произволно и от тях излизали сложно омесени изречения, в които сказуемото било без окончание, а подлогът - разделен в двата края на изказаната мисъл. Поради това никой не можел да разбере за какво точно става дума.
Дипломираният в Белгия хирург д-р Ксенофонт Малашев зашил долната към средната устна и момчето оправило речта си. За да прикрие следите от операцията, Самуил Трибърненски си пуснал брада. Тя станала причина анархистите да го сметнат за волнодумец и да го приемат като свой брат по идея и вяра.
С близначката Керана той се запознал на един Конски Великден, когато с жребеца Вихър спечелил надбягването в землището на град Своге. В края на кушията животното приклекнало от умора пред Керана и всички възприели това като знак за съдбовност. Вечерта двамата танцували около високия огън, запален в чест на православния светец Теодор Тирон.
Всичко щяло да мине мирно и тихо, ако жандармерийският поручик Буюклиев не им забранил да се гледат влюбено в близост до иконата. Защото било светотатство да мислиш за плътта пред лицето на многострадалния светец.
Това бил измислен предтекст, целящ да раздели двамата, тъй като поручикът бил тайно влюбен в Керана. Самуил Трибърненски отвърнал, че се кланя единствено на бог Анарх. Жандармеристът извадил пистолет и казал, че го арестува за проповядане на екстремистки идеи. Тогава Трибърненски го сграбчил и го хвърлил в огъня.
Докато войниците спасявали командира си от пламъците, Самуил подарил на Керана златна халка и й казал, че я приема за своя годеница. После забягнал в Швейцария при учениците на Бакунин. От Женева редовно й изпращал по конспиративната поща писма. В някои пъхал по две стръкчета трева. В зависимост от броя на възлите, с които били завързани, Керана разбирала кога годеникът й ще я навести.
Срещите им продължили до излекуването на поручик Буюклиев. Обгорялата дясна страна на главата му била оперирана от същия д-р Ксенофонт Малашев. Вместо кожа от човек, пострадалият пожелал да му присадят око и буза от вълк. Три пъти тази присадка се смъквала, но когато я взели от звяр, току-що удушил контрабандист, тя се прихванала.
Жандармеристът проследил тайната поща на влюбените и при едно нелегално влизане на Трибърненски в България, поручикът с вълчото лице го наклеветил като участник в атентата в софийската черква “Свети Крал” и издействал заповед за арестуването му. Тя разрешавала стрелба на месо с бойни патрони в случай на оказана съпротива.
Цяла нощ Самуил Трибърненски и Керана прекарали на полето, извън града. Следовникът на Бакунин разказвал, че когато анархистите дойдат на власт, ще съшият от знамената на продажните политически партии дебел килим, по който ще се минава, за да се стигне до флага на анархизма. Той щял да представлява бял квадрат със златни звезди. Учениците на Бакунин продължавали да търсят подходящо съзвездие за символ върху пряпореца на човечеството, обединяващ милионите хора със свободна воля.
Проблемът бил в това, че над двете земни полукълба греели различни съзвездия, но нито едно от тях не се виждало едновременно от всички народи.
За общочовешки символ Керана предложила Хеопсовата пирамида с Полярната звезда над нея, защото от векове те са най-точният ориентир на залутаните в пространството и времето.
В момента, когато обещал да сподели идеята й с приятелите си, Самуил Трибърненски чул шум от мотоциклети. Поручик Буюклиев обграждал землището на Своге с двоен кордон. Керана направила отвор в най-близката копа сено и годеникът й се пъхнал вътре. За да не дерат тръни красивото му лице, девойката му увила главата с фустата си.
Жандармеристите започнали обиска от къщата на близначките Керана и Веляна. После изтършували всичките им роднини и се запътили към копите сено. Уморени от търсенето, войниците предложили на поручика да запалят копите и щом от някоя изскочи бандитът – да го гръмнат моментално. Стопаните обаче ги заплашили, че ако някой драсне клечка кибрит, те ще се юрнат с вили срещу подпалвачите, а кметът тутакси ще извести по телеграфа Негово Царско Величество за идиотизма на жандармерията. Поручикът изпсувал и наредил на солдатите вместо да палят копите, да ги разтурят. Но тъй като те нямали сили Буюклиев променил заповедта си - да надянат щиковете на пушките и с тях да мушат сеното. След всяко мушване той лично проверявал дали по остриетата няма следи от човешка кръв.
Когато стигнали копата със Самуил Трибърненски, анархистът стиснал зъби и при всяко влизане на щик в тялото му го изтривал с бялата фуста на Керана. По този начин върху излизащите от гърдите му железа нямало нито една алена капка.
Щом жандармеристите си заминали, Керана разровила копата и намерила годеника си полумъртъв. Преди да му изтече последната струйка кръв, той успял да й каже, че ще я чака на Полярната звезда, за да се оженят.
Заедно със сестра си, тя закопала Самуил Трибърненски до най-високата топола, но на сутринта намерили трупа изхвърлен от земята. Изкопали нов гроб – този път между двата шипкови храста, където се били целунали за първи път. Земята отново го изхвърлила. Тогава Веляна казала, че природата не иска мъртвия Трибърненски, защото още не е дошло времето на анархизма. И предложила да залеят трупа с гас и да го запалят.
Вместо с бял саван го покрили с окървавената фуста и го запалили откъм обувките. Керана плачела до главата му. Огънят горял бавно, а димът се виел в посока към Полярната звезда. Не гаснел нито при дъжд, нито при градушка.
Поручик Буюклиев се досетил какво е станало и решил да се изгаври с умрелия анархист. Строил жандармеристите около огъня и им наредил да се изпикаят върху него. Но огънят плъпнал по струйките, преминал, подобно нажежена игла, в канала на мъжките им инструменти, пропълзял през червата, вмъкнал се в очите им и ги изпекал като кокоши яйца. Ослепелите войници с адски проклятия се хвърлили в Искъра. Водата около прегрятите им тела мигновено се изпарила и те панически хукнали по пресъхналото русло на реката към Лютиброд.
Поручикът приклекнал и си запалил цигара от горящата плът на мъртвия анархист. После наредил да извикат Керана, за да й каже: “Отнеси с клечка пламък от този огън за кандилото, което ще свети от сега нататък над брачното ни ложе!”
Когато близначката застанала пред Буюклиев, тя много се учудила, че от ноздрите му не излиза нито една струйка дим, въпреки че смучел цигарата с огромно задоволство. Чак след като се разсмял, от устата му бухнало гъсто кълбо пушек, което обхванало не само поручика и близначката, но и насъбралата се любопитна тълпа.
След минута димът се разсеял и всички видели на мястото на Буюклиев да се зъби вълк с половин човешко лице. Хората го подгонили с вили и звярът хукнал към пролома на реката.

2.
Другата близначка, Веляна, която присъствала на цялата страховита история, помолила годеника си, портупей-юнкер Алцек Нехризов, да проследи вълка Буюклиев и да го застреля. Младият мъж взел отпуска, възседнал жребеца Вихър и тръгнал към Лютиброд, защото предполагал, че там изродът се е спрял за отдих. По пътя пеел военни маршове - за да гони страха си през нощта, а през деня обглеждал с бинокъл баирите.
Когато стигнал махала Сухотино, кметът го посъветвал да слезе на дъното на 20-метровия кладенец. В него се кръстосвали водите на тринайсет реки и можело да се видят отраженията на всички зажаднели хора и животни. После трябвало да се тръгне по посоката на отразените вълчи муцуни и чрез засада в клоните на широколистно дърво да се прострелят дошлите на водопой зверове.
Портупей-юнкерът се съгласил, вързал се с въжето за ведрото и се спуснал до дъното на кладенеца. Там го посрещнала гола жена, която му предложила да пие мляко от гърдите й. От лявата й гръд течало розово мляко - за любов. Предлагала го само на жените. От дясната бликало синьо - за храброст. Сучели го мъжете.
След като накърмила с юнашко мляко Алцек Нехризов, жената разтворила широко краката си и го приела като съпруг. До сутринта мъжкото семе на портупей-юнкера се изливало в утробата й. Накрая тя го похвалила, че за първи път я обладава такъв страхотен любовник и го поканила да я посети отново, след като убие вълка с половин човешко лице. Казала му, че в момента звярът виел яростно в подножието на рида Ржана.
Когато се издигнал на земята и описал срещата си с жената, кметът на махала Сухотино обяснил, че това е ненаситната блудница Елисавета Райска, преселила се тук от влашкото селище Амъръщи де Сус. По пътя си от всеки срещнат мъж тя добивала по едно дете.
Родените от нея момичета още на десетата си година се оформяли като жени и подобно на майка си се превръщали в ненаситни гювендии. За да се отърве от тях, кметът ги изпращал в публичните домове на Атина и Белград. Синовете на блудницата пък се развивали като побойници и срещу десет лева били готови да отрежат главата на всеки, независимо дали е калугер или дервиш. Жестоките момчета кметът упътвал или към Чуждестранния легион, или към военните школи на Прусия, където още на втория ден ги произвеждали в чин ефрейтор, заради изумителната им способност да стрелят едновременно с два пистолета - по звуков и светлинен сигнал - и безпрогрешно да поразяват целта.
Развратницата Елисавета Райска от двайсет години била натикана от възмутените жени на Сухотино на дъното на кладена, но не умирала, защото се хранела от млякото на собствените си гърди. “Ако забременее от теб - казал кметът на Алцек Нехризов, - тя ще надуе корема си и през деветия месец ще умре в кладенеца от задушаване. От благодарност, че сме се отървали от тая уруспийска напаст, ще прекръстим махалата си на Алцеково и ще ти издигнем параклис като на избавител.”
Портупей-юнкерът разкършил суетно пагони и тръгнал по посока на рида Ржана. Запял химна “Шуми Марица” и запалил цигара. Привечер, на един прашен завой го спряло много красиво момиче и го поканило да пренощува в колибата му. “Аз съм най-малката дъщеря на Елисавета Райска, която вече двайсет години се храни с млякото от гърдите си – представило се то. - Не ме приеха в публичните домове на Атина и Белград, защото са препълнени с моите сестри. Зарежи годеницата си и ми стани съпруг. Ще имаме пари, защото всеки месец ще застрелваш по един търговец, който се връща с кесия жълтици от Влашко. А в леглото с мен ще изпитваш такива удоволствия, които не могат да ти дадат всичките българки вкупом.
Докато най-малката дъщеря на блудницата Елисавета Райска се събличала съблазнително, вратата на къщата с трясък се отворила и вътре нахълтала старицата Теопица. С един замах на кухненския сатър тя отрязала главата на момичето и изпила няколко глътки от кръвта му. След няколко минути бабата се превърнала в девойка и казала на портупей-юнкера, че преди години мъжът й бил най-силният пехливанин от двете страни на Врачанската планина. Обаче Елисавета Райска го съблазнила и той за по-малко от месец се стопил между ненаситните й крака. Сега се скитал като въшка из Венериния хълм на развратницата и викал през сълзи: “Къде си, моя мила Теопица?”
Портупей-юнкерът мигновено пъхнал ръка в панталоните си, извадил въшката и я подал на Теопица. Вместо да я потопи в нечистата кръв на обезглавената дъщеря на блудницата и да възвърне предишния вид на мъжа си, Теопица смачкала въшката между пръстите си. “Защо трябваше да убиваш девойката, щом не искаш да си възвърнеш съпруга?” – попитал я Алцек Нехризов. “Защото и занапред щеше да зяпа в деколтетата на гърдестите жени и нямаше да имам спокоен живот с него – отвърнала Теопица. - Така поне ще знам, че голямата ни любов е приключила завинаги. Аз съм гъркиня от остров Евбея. Ние сме най-верните жени на света и от времето на Троянската война не прощаваме изневерите на съпрузите си. Ако си истински мъж, ожени се за мен!”
“Не мога – отвърнал Нехризов – обещах да убия в рида Ржана един вълк с половин човешко лице. Чрез неговата смърт ще отмъстя за погубената любов на близначката Керана. После ще взема за съпруга сестра й Веляна.” И като яхнал жребеца Вихър продължил пътя си.
Към върха на Ржана го обкръжила глутница вълци с бели, като сварени яйца, очи. Странното било, че били обути в кожени ботуши и се подчинявали на някакъв единак с половин човешко лице.
Портупей-юнкерът свалил пушката от рамото си и започнал да обстрелва зверовете. Всеки паднал вълк бил моментално изяждан от другите. Когато патроните свършили, Алцек започнал да се брани с приклада, но вълкът с половин човешко лице захапал огнестрелното оръжие и го измъкнал от ръцете му. Тогава Нехризов изтеглил сабята си и взел да сече наляво и надясно. Енергия и сила му давало изпитото от гърдите на Елисавета Райска мляко.
Щом видял цялата глутница избита, годеникът на Веляна прибрал сабята в ножницата и поел по обратния път. Обаче при колибата на най-малката дъщеря на Елисавета Райска го настигнал вълкът с половин човешко лице и въпреки многобройните си рани се нахвърлил върху него. Портупей-юнкерът понечил да извади сабята, но тя била залепнала за ножницата поради съсираната кръв.
Когато след седмица близначките Керана и Веляна потърсили Алцек, намерили оглозган скелет. Познали го по еполетите и по сърцето, което продължавало да пулсира от любов.

3.
Щом двете се върнали в Своге, Веляна измила скелета с вино и го положила в младоженската постеля, предназначена за нея и за Алцек. Цяла нощ силно го притискала към себе си. На сутринта усетила, че костната система на годеника й е потънала в нейната плът, като вилица в масло. Из вените й пулсирала буйна кръв, изтласквана от две сърца. Когато пипнала лицето си, усетила че по него има набола брада. Но най-странното било, че гърдите й били изчезнали, а между краката й се люлеел мъжки член.
Преди да изгрее слънцето, близначките избягали в град Провадия и там се оженили под имената Керана и Велян. След девет месеца се родило момче, което нарекли с името Салцек – комбинирано от Самуил и Алцек. По време на раждането в покрайнините на Провадия виел някакъв вълк с половин човешко лице.
Хората от съседните селища Каспичан, Девня, Дългопол и Смядово се страхували от това животно, защото го смятали за изчадие на пъкъла. С течение на времето вълкът до такава степен остарял, че вече нямал зъби в устата си. Пътувайки веднъж към Гебедженското езеро, Салцек го помислил за плъх и го убил с най-обикновен камък. После с двете близначки го напъхали в чувал и се върнали в Своге, да го хвърлят върху все още тлеещата клада на Самуил Трибърненски.
След три дни кладата заглъхнала и на нейно място Керана и Веляна посадили розов храст. Той може да се види и днес. Цветовете му са бели, с формата на египетски пирамиди и са обсипани със златни полярни звезди. Листата са сиви, мъхнати и имат вид на вълчи уши. Щом върху храста кацне славей, той издъхва. Старите и немощни цигани, които събират паднали птици, за да си варят от тях супа, умират още при първата глътка.

4.
Когато Керана разкаже историята докрай, от къщата излиза Веляна, превърнала се след раждането отново на жена, и пита сестра си дали раздавачът не е донесъл писмо от Салцек. Керана отвръща, че не е пристигнало никакво писмо, тъй като момчето продължавало да плува из подземните реки на България и чрез отраженията в тях искало да научи неподправената история на близначките, на анархиста Трибърнев и на портупй-юнкера Алцек Нехризов. Защото според завършилия в Белгия д-р Ксенофонт Малашев единствено водата съхранявала в неподправен вид историята на миналото.


НЕОБХОДИМО ПОЯСНЕНИЕ:

Злощастните съдби на близначките Керана и Веляна съм чувал от възрастни жени в детството си. Докато ги разказваха, ръцете им трепереха от вълнение и ние, хлапетата, им помагахме да приберат в ракитовите кошнички плетивата си и да влязат в своите домове, за да сложат вечерната трапеза.
Сглобих позабравените части в един разказ, за да не се затрие съвсем във времето, тъй като твърдението, че молекулите на водата съхраняват паметта на историята, се оказа научна фалшификация, на която лековерно бе повярвал д-р Ксенофонт Малашев
Докато четивото “Мъртвите годеници на близначките Керана и Веляна” е предназначено за жени, то ”Дяволска пеперуда съсипва живота на Мойно Палагашев“ ще заинтересува повече мъжете. Насядалите по масите в кварталната кръчма старци обсъждаха подробно съдбата на дипломата Палагашев и му се надсмиваха над лековерието, с което се е оженил. За да научим подробно цялата история, ние, момчетата, събрахме помежду си пари и почерпихме дядо Владигер Стамбулски с любимата му ракия. Той ни я разказа и ни закле да я помним, защото според него това било притча за мъжката любовна глупост.
Твърде вероятно е вече да сте чули историята на Мойно Палагашев от някой мой съкварталец. В такъв случай ви моля да я прескочете и да преминете направо към следващия разказ.

Разказ от книгата "Пръстените на сламените вдовици"
2002 (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар