20.12.2009 г.

СЕСТРИТЕ

В четири без петнайсет се получи писмото, което скара сестрите. В него главният инженер на хронометрите “Картие” предлагаше да купи стенният им часовник за 1000 швейцарски франка. Часовникът обаче струваше повече, защото беше единствен по рода си. Под циферблата му имаше завинтен компас, който контролираше движението на махалото в посока север-юг. Между двете световни войни е бил в капитанската каюта на ферибота “Щралзунд-Малмьо”. Ако дежурният матрос се заплесне и отклони с половин градус маршрута на плавателния съд, една пружина избутва стрелките напред и те започват бясно да тропат по стъклото, а на местата на римските цифри се появяват 12 адмирала, които гневно се мръщят под звуците на мелодията "Къде е капитана, хаос тук настана".
Никой не можеше да каже, как този часовник е стигнал до битпазара в Орландовци. Четири зъба от колелото, движещо голямата стрелка, бяха до такава степен износени, че ако пружината не беше блокирана от ръждата, механизмът би изоставал с два часа на денонощие. Обща плесен покриваше махалото и компаса, а от цифрите VI, VII и VIII бе останала само по една вертикална черта. Въпреки окаяното му състояние бащата на сестрите Ивана и Жанина го купи и моментално се захвана с ремонта му.
Цял живот той бе възстановявал съсипани от други часовникари хронометри, затова, след като фериботната бракма започна да трака, съседите му предложиха да промени името си от Цветарски на Майсторов. С това име се обърна към него и шефът на прочутата фирма “Лонжин”, когато го покани на делови разговор във вилата си в кантона Ури. Българинът отказа с думите, че от две години е вдовец и му предстои брак с управителката на кино “Възраждане”. Сватбата обаче не се състоя поради катастрофа, в която загинаха и двамата младоженци.
На деветия ден след погребението директорът на кукления театър предложи да вземе под наем часовника за спектакъла “Пепеляшка”. Щял да го използва за декор на среднощната сцена – когато бие 12-ият час и Пепеляшка уплашено хуква да бяга от двореца, но сестрите отказаха. Не се съгласиха да го отстъпят и за етикет на новия коняк "Глътка безвремие", а двамата фокусници, които планираха да вадят по 12 канарчета от циферблата му, направо изгониха.
Сега обаче Жанина предложи да продадат часовника и да си поделят парите. С тях Ивана можела да издаде преводите си на шекспировите сонети, а тя – да си купи дрехи от “Версаче” за конкурса “Мис Европа”.
- За какво са ти рокли от “Версаче”, попита я подигравателно Ивана. - Кандидатките за “Мис Европа” се нуждаят само от бански. Тия прости момичета дори английски не знаят като хората. Вместо Шекспир четат Шакеспеаре.
Жанина почервеня от обидата и отвърна, че когато една жена се зарови като мишка в книгите, тя се превръща в плоска тараба. Единственото й женско качество е да се грижи за рибките в аквариума и за кривогледия хамстер. От къде една такава тараба ще знае, че когато излезе на конкурсния подиум бъдещата “Мис” казва на зяпащите я мъже: “С начервените си устни и с гримираните си очи мога да ви излъжа, че съм хубава, но с голите си крака и с гърдите си ви показвам истината за себе си!”
Ивана се намръщи:
- Аз може да съм тараба, а ти да си по-красива от Клаудия Шифър, но журито никога няма да те забележи, ако някой твой любовник не му натъпче джобовете с милиончета!
- О, тая работа отдавна ми е известна – каза Жанина и запали цигара. – Довечера ще те запозная с баровеца, който е готов да позлати журито заради мен.
- А ще му кажеш ли на тоя баровец, че преди него други са ти купували картонените корони на “Мис Мокра фанелка” и “Мис Разцъфнала роза?
- На баровеца въобще не му пука в чий ръце съм била преди да го срещна – отвърна Жанина и издуха дима срещу сестра си. – Важното е, че го измъквам от тъпата му скука. Обещах му, че с мен дните няма повече да му се струват еднакви и го целунах със засмукване. Знам, че рано или късно настъпва моментът, в който след такава целувка вместо да ме хвърли в кревата, той ще отвори вестника да търси курса на долара. Тогава ще разбера, че съм му омръзнала и ще си вдигна партакешите. Ще отида при следващия, който по нищо няма да може да разбере дали съм проститутка или монахиня, защото аз няма да му оставя време да мисли.
Ивана си свали очилата, затвори сонетите на Шекспир и отиде да реже морков на хамстера. Жанина взе да лъска сребърните вилици и лъжици със сода за хляб. Когато сестра й подаваше тия вилици на приятелите си, заедно с парчето домашна торта, те се чувстваха неловко, защото бяха свикнали да ядат само с тенекиени. Бяха бедни момчета, които никога нямаха пари да си купят цигари “Давидоф” и бутилка “Джони Уокър”. Носеха хонконгски часовници – от ония, дето ги продават по няколко лева за килограм. Обикновено бяха пъпчиви и най-голямата интимност на Ивана се състояше в изстискването на тия пъпки. Момчетата се разнежваха, пиеха кафе и говореха за неправилните глаголи в английския език и за трагичната участ на Хамлет.
Последният приятел на сестра й учеше богословие. Веднъж дойде в отсъствие на Ивана да иска речник на синонимите, а Жанина му каза, че ще му го даде след като се изкъпят заедно. Оня така се опули от изумление, че очите му щяха да пльоснат върху мозайката в антрето. Тя се разсмя и му заяви, че за да бъде добър в професията си свещеникът трябва да опознае в подробности греховете на хората. И разкопча блузата си. Студентът я попита защо иска да го оскверни, а тя отвърна, че развратът дава такава изтънченост на женската красота, която може да накара и най-големия светец да натика ореола си в боклука. Бъдещият служител на Бога махна с ръка и си тръгна без речника. Жанина извика подире му, че дори владиците не бягат от женските покани и го нарече глупак.
След като нахрани и рибките Ивана попита сестра си как се казва човекът, който е поканила на вечеря.
- Не знам. Аз го наричам Единствен мой – засмя се Жанина.
- А той не разбира ли, че по този начин му се подиграваш?
Жанина отвърна, че мъжете престават да чуват какво им говори в момента, в който започнат да я поглъщат като сексуален наркотик.
На улицата спря джип и Ивана надигна пердето. От него се измъкна мъж с остригана глава и дебел врат. Заприлича й на оня “борец” от вица, който отваряйки вратата на колата си, задействал експлозив. Започнал да псува, че заедно с джипа са отишли по дяволите мобифонът и стереоуредбата. Случаен минувач го прекъснал с думите, че взривът е отнесъл китката на ръката му. “Борецът” изпъшкал: “Ето че загубих и златната си гривна!”
Ивана се усмихна на този виц, а Жанина помисли, че за първи път е харесала мъж, който е поканила на вечеря.
Гостенинът влезе с бутилка френско шампанско и с букет гладиоли. Извини се на Ивана, че за нея не е купил цветя, тъй като не е предполагал съществуването й. Тя отвърна, че е свикнала да не я забелязват, защото фактически живее в компанията на отдавна починалите Шекспир, Байрон и Шели.
- От всички тия съм чувал само за първия. Запомнил съм го, защото в даскалото му викахме Шейк-спирт – ухили се остриганият мъж и извади от джоба си банкнота от 20 лева. – Приемете я вместо букет – допълни той.
Тя отказа с думите, че нищо не може да замени цветята. Мъжът отвърна че може и свали от врата си новата златна верижка. Ивана направи крачка назад и той, обиден от отказа й, хвърли верижката върху стенния часовник.
От разклащането хронометърът започна да свири песента “Къде е капитана, хаос тук настана”. Дванайсетте адмирала се показаха зад римските цифри и започнаха да гледат намръщено.
- Тоя часовник става идеално за мишена – каза мъжът. – Всеки един от апостолите мога да гръмна точно в челото.
- Това не са апостоли, а адмирали – поправи го Ивана и намести часовника.
- Все едно какви са – вдигна рамене гостът. - За пет секунди ще ги опукам до един!
- Омръзнахте ми с вашия флирт – прекъсна ги кокетно Жанина. – Седнете най-после на масата!
Мъжът се намърда на стола до аквариума с рибките и сложи пистолета си до вилицата и лъжицата, които блестяха с излъсканото си сребро.
- Никога не съм сервирала на маса, върху която има пистолет – каза Ивана.
- Значи тук никога не са влизали истински мъже – отвърна остриганият. – Пистолетът, миличка, е неделима част от силния човек. Парите – също. Без тях просто не си заслужава да живееш. Плюя на мухльовците, които не могат да заведат мадамите си на ресторант.
- Само в ресторанта ли проличава, че мъжът е истински? – попита заядливо Ивана.
- Не й обръщай внимание – каза Жанина на госта. – За нея мъж е само оня, който може с часове да бръщолеви върху екзистенциалните проблеми на крал Лир.
После запали лампата зад аквариума и седна до остригания. Рибките се сепнаха и се раздвижиха. Гостът я накара да загаси лампата и извади от джоба си хаванска пура.
- Какво толкова има да се изяснява около тоя крал Лир? – учуди се той. – Кралете по рождение са късметлии - цял живот всичко получават на тепсия. Ако се бяха пръкнали в някой краен квартал, щяха да се организират в банда и да направят обир. След удара ще ги вкарат в пандиза, обаче като излязат от там, ще развъртят укритите мангизи и ще станат баровци.
- Вие с обир ли станахте баровец? – попита го Ивана и започва да сервира шницелите.
- Моята история е малко по-друга, миличка – отвърна той. – Сигурно щях да си остана до края на живота бачкатор, ако не беше умрял брат ми. Служеше в Трудова повинност. Старшина. При една новобранска клетва така се напил, че паднал по гръб и започнал да повръща. Задавил се и умрял. Офицерите в щаба прикриха тоя резил и го изкараха герой. Уж загинал при взривяване на бента на някаква придошла река. Спасил живота на овчарите от ТКЗС-то, но загубил своя. Посмъртно го повишиха в чин младши лейтенант и дадоха на семейството му голямо парично обезщетение.
Баща ми ме накара да се оженя за вдовицата на брат ми – хем двете му деца нямало да растат като сираци, хем жена му нямало да се превърне в уруспия, дето всеки ще иска да я пипа, хем с обезщетението съм щял да вдигна двуетажна къща.
Направих къща и трето дете на братовата си жена. Останаха пари и за почерпки. Събера аз аверите, а те като пийнат започват да ми викат Паскал Келепира, щото всичко съм бил получил наготово – и жена, и деца, и пари, и къща. “Я ги зарежи тия педерасти и ела с мангизите си при мене” – рече ми Миладин Звяра. Той имаше застрахователно бюро “Доверие” и аз му станах съдружник.
Най-напред отидох да застраховам автомивката на Кольо Паприков. Той ми беше измислил прякора. Предложих му застраховка, равна на половината от годишната му печалба. Предупредих го, че ако откаже, ще трябва сам да посрещне разходите от евентуален пожар. Кольо се разтрепера и чейнето му се гипсира. За да му върна ломотенето му изпрасках едно кроше и му поднесох договора за подпис.
На следващия ден имах големи проблеми със собствениците на ресторант “Баджанаците” и на златарския магазин “24 карата”. Стигна се до там, че тия копелета взеха да ме плашат с полицията. Кипна ми и ги изпотроших от кьотек. Подписаха с ракривени физиономии. Останалите сами започнаха да ме търсят да ги застраховам.
Паскал Келепира наля отново от френското шампанско.
- Не искам да пия повече, главата ми започна да се върти – каза Ивана и отдръпна чашата си.
- Не се плаши, миличка, това е истинско вино, а не менте – ухили се гостът.
- Престани да ми викаш миличка и погледни рибките зад тебе – аз пия , а тях ги лови. Блъскат се в аквариума като алкохолици. – Ивана се разсмя.
- Радват се, че истински мъж ни е дошъл на гости, затова толкова палуват – обясни Жанина.
Паскал я целуна и й пожела да стане новата “Мис Европа”. Чукнаха се и вдигнаха чашите. Едва тогава Ивана забеляза, че сестра й тайно изсипва своето шампанско в аквариума. То щипеше хрилете на рибите и те полудяваха от болка.
- Искаш да си трезва, докато измъкнеш пари от Келепира ли? – изкрещя Ивана на сестра си. – Дори десет мутри да платят за тебе, пак няма да станеш “Мис”, защото си пълен боклук. Ще се влачиш до края на живота си като нескопосна фризьорка, която само умее да разказва на клиентките си мръсни вицове и клюки. Помогни ми да сменим водата на рибките преди да са умрели!
Миг след това нещо щракна зад вратата. Паскал Келепира грабна пистолета и натисна спусъка. Куршумът се заби в стенния часовник и той падна на земята.
- Много се извинявам, но помислих, че Жоро Смрадливия дебне зад вратата да ме очисти – каза гостът. – Миналия петък запалих сервиза му за компютри.
- Успокой се, никой няма да те очисти – каза Жанина. – За всичко е виновна сестра ми. Когато кресна срещу мене, хамстерът се стресна и изскокна от кутията. Натресе се в капана за мишки, който бях заредила зад вратата. Не си разваляй настроението – ела да си довършим вечерята в някой ресторант.
Жанина хвана приятеля си и го измъкна навън. Ивана плачеше над мъртвия хамстер. Рибките в аквариума продължаваха да агонизират. Дванайсетте адмирала ругаеха Паскал Келепира под звуците на “Къде е капитата, хаос тук настана” и търсеха бинт, за да превържат ранения си колега, който пъшкаше зад цифрата IX.
Когато всичко утихна, сонетите на Шекспир се отвориха сами на страница IX. Това съвпадение на цифрите IX е единственото необикновено нещо в цялата история.

Разказ от книгата "Кристалният самолет"
2001 (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар