19.12.2009 г.

Гаси ли се пожар с морска вълна

Таксито остана да бръмчи на улицата с включен брояч. Валерия Шивачева се втурна в студентската квартира на Светослав и му подвикна да не се тутка като късогледа секретарка пред цветен компютър, защото всеки момент щял да започне юбилейният банкет на фирмата й. Младежът прилегна на кревата и каза да върви сама. Преди час бил давал кръв и още при първия рокендрол можело да се свлече без душа на дансинга. После шефът й щял да я будалка, че съвсем е изкукала да се омъжва за такъв скапаняк.
- Лъжец! - тропна с крак Валерия. - Покажи ми следата от иглата, с която са ти теглили кръвта!
Светослав дръпна ръкава на ризата и посочи червената точица върху изпъкналата вена на лявата си ръка.
- Налагаше се да дам - промърмори той, - защото се оказа, че само аз имам от рядката кръвна група на баща ми.
- Той не ти е истински баща и е изключено да бъдеш в неговата категория - ядоса се момичето.
- Възможно е, когато живееш дълго и щастливо с някого, да добиеш неговата кръвна група - отвърна Светослав. - А може и да е чиста случайност. Съвпадение. Както и да е! Докторът от реанимацията каза, че без моята кръв баща ми ще изпадне в летална кома. Длъжен бях да спася човека, който ме е осиновил. Без него сега щях да бъда най-обикновено копеле от Девня, бачкащо до затъпяване в циментовия завод, а не студент по информатика - въздъхна момчето. - Нощес при стареца ще дежури брат ми Кристиян. Дойде с термос кафе, да се ободрява, защото имал тежък ден в депото.
- Не го жали толкова доведения си брат - намуси се Валерия. - Ако трябва, и две нощи ще виси над кревата на дядката. Нали от него наследява триетажната къща в центъра на града, рибарския магазин на пазара и аптеката “Ескулап”.
- Нещата не стоят така, както ги приказваш - Светослав се надигна от кревата. - Озлобяваш се, защото не знаеш как се развиха историите в нашето семейство.
Валерия Шивачева се подаде на прозореца и хвърли на изгубилия търпение таксиметров шофьор една хилядарка, сгъната на четири. Оня я сграбчи още във въздуха, изруга заради загубеното време и рязко натисна педала на газта. Валерия чукна презрително с нокът по стъклото, обърна се и като повдигна копринената си рокля, седна на една протрита табуретка срещу кревата. След това свали пластмасовите обици от ушите си и ги пъхна в чантичката.
- Та как са се развили нещата във вашето семейство? - иронично попита тя.
Светослав се загледа в пулсиращата жилка на врата й и въздъхна:
- По времето, когато куцият Бончо ме учеше в дома за изоставени деца как да вдигам фалшива температура, за да не копая в зеленчуковата градина, виолончелистът Панайот Празников се оженил за Теофана Йоанидис. Още тогава била изрусена и очите й заемали половината от лицето. Носела със себе си никога непрецъфтяваща гладиола в саксия. Била подарък от лелите й, които живеели на гръцкия остров Евбея.
Преди да си свали роклята в младоженската нощ, Теофана казала на мъжа си, че не желае да забременява, защото имала пулс 126 удара в минута. При евентуално раждане той щял да се ускори до 245 и да взриви като атомна бомба цялото й тяло. Виолончелистът Празников се усъмнил, че жена му го баламосва с византийско лукавство, за да скрие някое прелюбодеяние из островите Тасос или Самотраки, чиито последици са я лишили от способността да стане майка. Но на сутринта съмнението му се изпарило, като я видял да завързва сандалите си с два стръка карамфил. Защото жена, която се обкичва с цветя, по никакъв начин не може да бъде мръсница.
Съседските мъже също се впечатлили от карамфилите в сандалите на Теофана и започнали да я дават за пример на нехайните си съпруги. Обаче те отказали да вземат за образец жена, която не искала да ражда синове, за да не ги убиват. И пояснили, че някакъв прекупвач на маслини от остров Евбея им съобщил, че в рода Йоанидис мъжете растели буйни, рано влизали в пререкания и скандали, които до такава степен се разраствали, че завършвали със смърт. Поради тази причина майката и лелите на Теофана я заклели да не ражда деца, за да се прекъсне фаталната сприхавост, която поколения наред се предавала по наследство заедно с уголемения размер на жлъчката.
Вероятно в тези приказки има нещо вярно, защото накрая Теофана склонила Панайот Празников да си вземат чуждо момче за продължение на фамилията. По препоръка на директора на дома за изоставени деца избраха мене, тъй като аз единствен не носех в джоба на панталоните си сгъваем нож и не псувах, докато посягах към хляба, въпреки че мразех света, както го мразеха и останалите момчета.
Теофана приклекна и ме попита дали искам да ми бъде майка. Аз кимнах с глава и я зяпах в устата - дали вместо бонбон не смуче скъпоценен камък, защото преди два дни, докато се правех на грипозен с висока температура, прочетох книга, в която пишеше, че още по времето на Одисей гъркините смучели рубини и тюркоази, за да бъдат красиви.
Много се учудих, че Теофана говори на “вие” дори на проскубания пес, който хранехме в дома с корички хляб, и го молеше да не идва с нас до гарата, за да не го сгази влак. Разсмях се на внимателните й обноски и обясних, че момчетата са кръстили това куче Помияра, а тя отвърна, че на всички нещастни създание трябва да се говори в учтива форма и да им се измислят мили имена, та да не се чувстват пренебрегнати, което щяло да им причини дълбоки душевни сътресения.
Къщата на Панайот Празников ме изненада с оградата от рози. Попитах новата си майка дали е избирала трендафили с дълги бодли, за да възпират проникването на всякакви безстопанствени животни, а тя отвърна, че се е спряла на такъв вид плет заради прелестта на розите. Дори пепелта от изгорените им стебла и цветове миришела така уханно, както миришело в рая. Набожните й лели от остров Евбея все повтаряли, че и чрез ароматите трябва да се напомня на хората за неизбежния им край. Само ако живеят благочестиво имали шанс да попаднат в Градината на Бога. В противен случай ги очаквали непоносими мигрени в смрадливото блато на дявола.
Новият ми баща не наричаше съпругата си Теофана, а Шехерезада, защото тя непрекъснато измисляше чудновати истории. Най-красивите от тях му разказваше нощем. Чувах през стената гальовния й глас и си мислех, че ако Панайот Празников не беше виолончелист в операта, а учител по музика в някое училище, той сигурно по цял ден щеше да пише с тебешир върху черната дъска ноти с един и същ текст под тях: “Обичам те безкрайно много, любов моя, Шехерезада!” И неминуемо инспекторите от Министерството на просветата щяха да го уволнят заради тези своеволни песни, изместващи напълно официално одобрените в учебника композиторски мелодии.
Всички книги в библиотеката на осиновителя ми бяха с щастлив край. Ако попаднеше на роман без хепиенд, той моментално го хвърляше на боклука, без да съжалява, че е харчил пари за него. Теофана не го укоряваше за това прахосничество, но се намусваше, щом го видеше да ходи небръснат. Това той не правеше от мързел или от нехайство, а защото цяла нощ бе лежал с лице върху гърдите й и искаше и през деня да усеща нежността на кожата й.
Тази странна жена се плашеше от светкавици и при всяка буря питаше мъжа си дали и очите й ще се превърнат във въглени, ако върху нея падне гръм. Панайот Празников се смееше на невинността й и я пръскаше с френски парфюми, за да се омаят дивите светкавици и като мяукащи котета да прилегнат в краката й.
Едно лято отидохме на почивка в Несебър. Теофана се съблече чисто гола и каза, че от епохата на Афродита всички жени на остров Евбея по този начин влизали в морето. После излизали като братовчедки на богинята и шашардисаните от хубостта им съпрузи не изпитвали желание да им изневеряват с леконравните гъркини от Цикладските острови.
Попитах баща си защо Теофана се сравнява с развратната Афродита, а не със скромната Богородица. Той ми отвърна, че всяка жена по веднъж в годината я хващали бесовете и тогава търсела всевъзможни начини да ги укроти. Или се хвърляла в морето, за да ги охлади, или се търкаляла в леглата на силни мъже, за да бъдат премазани от яки прегръдки, или ядяла от две тенджери гозби, за да ги задави с лакомия. Разумните съпрузи трябвало да изчакат буйствата на бесовете да заглъхнат от само себе си, а не да бият с каиш невестите си и да ги пропъждат от дома. После добави, че християнството порицавало женските съблазни като източник на семейни крамоли, роднински кавги и международни стълкновения, които продължавали с години, подобно на Троянската война и последвалите я периодични кръвопролития в Англия, Франция, Германия и Русия, завършили с най-голямото безумие - Втората световна война.
От Черното море Теофана излезе след три дни не като братовчедка на Афродита, а като подпухнала медуза. Силно подводно течение я беше завлякло навътре и я беше удушило с отскубнати от крайбрежието водорасли. С нея се бяха удавили и бесовете й.
Баща ми поръча надгробен паметник с формата на Триумфалната арка. И каза, че всички красиви жени трябвало принудително да се заселят в елегантния град Париж, защото навсякъде другаде ги дебнела нелепа смърт. После изведнъж изпадна в дълго траурно вцепенение. Доктор Иванчев от Четвърта поликлиника му предписа цял куп лекарства и ги номерира върху етикетите с цифри от 1 до 9 - да се знае в каква последователност се вземат. Но нито едно от тях не помогна и на Панайот Празников до такава степен му опротивя животът, че започна да търси всевъзможни начини за усложняване на несъществените неща, които насищат времето с ялови действия и по този начин замъгляват протяжността му.
Всеки ден в 11, в часа на смъртта на майка ми, той изпушваше по 11 цигари в черен пепелник. Тия цигари му пробиха дробовете и го вкараха в болницата. Там край него се завъртяла медицинската сестра Илка Илкова. Любезно го разпитала за живота и му рекла, че може да не е хубава като Афродита и сладкодумна като Шехерезада, но ще успее да го излекува и да го направи 100-процентов мъж. Щяла да го обсипе с всевъзможни телесни ласки и да му роди дете. Гаранция, че е способна да удържи на думата си, бил Кристиян - синът от първия й брак.
Месец след като го изписаха, Панайот Празников се ожени за Илка Илкова. Тя напусна болницата и активно се захвана с ремонта на възвърнатите имоти на осиновителя ми. Най-напред купи железен сейф и го зазида в южната стая на първия етаж на къщата в центъра на града. Там щеше да е кабинетът на бъдещия милионер Празников. После изгори розовата ограда и на нейно място опъна бодлива тел. Плати двойно на някакъв каменоделец, за да преизчука спешно триумфалната арка на Шехерезада в морска вълна. Така минувачите в гробищата отдалеч разбираха, че под надгробния паметник лежи не някоя разумна жена, а удавила се от глупавите си хрумвания особнячка.
В рибарския магазин инсталира голям аквариум за продажбата на прясна риба. Три яки момчета ловяха шараните с мрежа, удряха ги с дървени чукове по главите и още зашеметени ги слагаха на кантарите. Хората предпочитаха шаващата в торбите им стока пред вмирисаните котлети и кайми на съседните хали. Аптеката “Ескулап” пък натъпка с лекарства от фирмите “Байер” и “Льовенал”.
Вечер, след като заключеше парите от дневния оборот в железния сейф, Илка Илкова хващаше баща ми под ръка и го отвеждаше в ресторант “Лидо”. В тая доскорошна кръчма пиеха бяло вино и хапваха бифтек “Строганоф” на запалени свещи. Всъщност “Империал” беше много по-луксозно заведение, но медицинската сестра водеше Панайот Празников именно в “Лидо”, защото там бил свирач в оркестъра - да изкара допълнително някой лев.
След втората чаша вино тя го канеше на танго и му нашепваше в ухото, че завеяната Шехерезада несъмнено е щяла да съсипе реституираните му имоти и да го върне като чалгаджия в просташката пивница. При тези думи баща ми казваше, че го стягат новите обувки и се запътваше обратно при недоядения си бифтек.
Нощем чувах Илка Илкова да му прави забележка, че истинските мъже не лежели като влажни парцали върху гърдите на жените си, а ги хващали здраво с две ръце и хлътвали настървено между коленете им.
Един ден тя се върна от докторски преглед и каза, че са я гледали на видеозон. Щяла да има момиче. Реши да го кръсти на осиновителя ми и от Панайот завъртя името му в Панайотина, Тина, Нина. Накрая остана Нона. При раждането на тая Нона медицинската сестра изгуби много кръв. Преди да умре, закле баща ми да завещае триетажната къща и рибарския магазин на дъщеричката си, защото чрез нея се бил превърнал в мъж. С изсъхнали устни допълни, че не съжалява за риска да роди дете на 43-годишна възраст, тъй като искала с Панайот Празников да заживее охолен живота, а не като слугиня да сменя подлогите на склеротичните старци и да слуша фъфлещите оплаквания на вечно хленчещите бабички. Сега Илка Илкова лежи в гробището до Шехерезада и чака баща ми да легне от другата й страна...
- А ти ще легнеш да спиш, вместо да отвориш сейфа и да се нагушиш с натъпканите в него долари! - изсъска Валерия Шивачева. - И ще ми философстваш, че твой морален дълг бил да изпълниш волята на осиновителя си, който те е спасил от прахоляка на Девня! Ставай да вървим! Граби каквото можеш, докато другите не са сложили ръка върху всичко! Нали знаеш къде са ключовете!
Светослав я погледна стреснато, но тя го хвана за ръката и го повлече към триетажната къща в центъра на града. Понеже ръцете на студента трепереха, тя отключи желязната каса и изсипа парите в два дълбоки найлонови плика. В третия натика папките с документите. Златната огърлица, обиците и гривната на Теофана Йоанидис пусна в дамската си чанта.
Когато излязоха навън, Светослав я попита дали е загасила лампите, защото откъм южната стая се вижда светлина.
- Това е от огъня, който на тръгване запалих, за да залича следите ни - отвърна Валерия. - Изсипах целия си одеколон върху оптимистичните романи на баща ти и им щракнах една запалка. Какво ти пука от това - нали къщата ще бъде на Нона!
В студентската квартира Валерия остави Светослав да брои парите и да се рови из документите, а тя започна да се кипри с накитите на Шехерезада. Ще се покаже с тях на колегите си и ще им рече, че напуска скапаната фирма. После ще поръча на всички от юбилейния банкет по едно голямо уиски “Джони Уокър”, ще побутне пренебрежително своята чаша и ще им обърне гръб. След това ще започне да мисли в коя банка да внесе парите от сейфа, за да им текат лихви, докато накара Светослав да се захване с компютърен бизнес.
В момента, когато закачваше дясната обица, студентът по информатика ахна. Валерия се обърна и го видя да чете завещанието на Панайот Празников. В него осиновителят пишеше, че оставя аптеката “Ескулап” в наследство на малката Нона, рибарския магазин с живите шарани - на Кристиян, а триетажната къща в центъра на града, заедно със старата сграда с подменения плет от рози, гръцките накити на Теофана и всичките спечелени до този момент пари - на Светослав. Защото най-щастливите часове в живота си дарителят бил прекарал с първата си съпруга и с осиновеното по нейн избор момче.
- Твоето наследство в момента гори! - извика Валерия на Светослав. - Тичай да гасим!
Огънят превръщаше с бясна скорост в дим и сажди купените неотдавна мебели, персийски килими и пердета, тъкани в холандската фабрика “Улендорф”. Двамата стояха като гипсирани пред стихията. Няколко минути след тях долетяха пожарникарските коли. После се появиха и полицаите. Един капитан ги попита откъде са знаели за пожара, че са дотърчали първи да го гасят. Валерия отвърна, че като тръгнали за юбилейния банкет на фирмата, в която работи, случайно видели горящата къща.
- Не е възможно да я видите, защото банкетът ви е в противоположния край на града и пътят ви не минава оттук - втренчи се в нея капитанът. - И как така вие, госпожице, сте с копринена рокля, а приятелят ви е нахлузил протрити дънки и пантофи?
От радиостанцията в полицейската кола съобщиха, че след кратко подобрение внезапно е починал собственикът на запалената сграда Панайот Празников. Умиращият се мятал неспокойно и викал някоя си Шехерезада.
- Тази Шехерезада беше първата съпруга на господин Празников - капитанът се наведе към микрофона на радиостанцията. - С нейните бижута се е накичила една млада дама тук, до мен. Ще се постарая да науча как се е сдобила с тях.
При тези думи Валерия Шивачева се завъртя кръгом и хукна в здрача.
- Госпожице, - извика след нея полицейският капитан - следователите, които ви чакат, не са в тази посока! - И се разсмя лукаво.
На Светослав му се стори, че вижда Теофана да излиза от морето и да води след себе си търкаляща се вълна, с която възнамерява да изгаси пожара. Но защо Шехерезада тича все на едно място, а вълната се върти като буксуващо колело зад гърба й? Още няколко минути и къщата съвсем ще изгори!
Студентът затвори очи и се свлече на земята. Някъде далеч се чу виолончело: Панайот Празников свиреше в края на пътя, по който Теофана щеше да се върне в рая.

Разказ от книгата "Фигуранти", ИК "Сребърен лъв", 1998 (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар