20.12.2009 г.

МЪЖ С ИМЕ ИСУС ХРИСТОС

Върху вратата на партерния апартамент имаше месингова табела с надпис “Семейство Манджелкови”. Под нея беше подпъхнато парче от нотна тетрадка, върху което с червен химикал бе изписано: “ Магдалина Ноева, учителка по китара”. Всеки час влизаше нов ученик. Бяха само мъже. Някои пристигаха с мерцедеси, други – с таксита, а трети – с раздрънканите градски автобуси.
Магдалина казваше, че е принудена да дава непрестанно уроци, за да издържа брат си. Следвал за зъболекар в София. Освен това наемът, който плащала на семейство Манджелкови, бил висок – 150 долара на месец. Г-н Манджелков не бил склонен да го намали, защото с тези пари поддържал лечението на жена си в Швейцария. Ослепяла при автомобилна катастрофа.
Бендорова от третия етаж все й повтаряше, че напразно принася младостта си в жертва на своя брат, вместо да се омъжи за богаташ, да му народи деца и да си гледа живота. Когато брат й се дипломирал, той сигурно щял да се ожени за някоя висшистка, която ще гледа зълва си присмехулно – като изкуфяла стара мома – и ще се срамува да я кани на гости.
За разлика от Бендорова, никой от живеещите в 7-етажния блок не вярваше, че Магдалина е учителка по китара, а най-долнопробна проститутка. Основание за това даваха мръснишките драсканици върху бялата външна врата на апартамента, които всяка сутрин момичето триеше с памуче, напоено в спирт.

1.
В сряда, малко след полунощ, един млад мъж с брада позвъни на вратата. Магдалина отвори и каза, че цял ден е давала уроци и се чувства безкрайно уморена. Вече се приготвила за сън. Младежът отговори, че не е дошъл за урок, а само да пренощува. Сутринта, в 6,30 ч. щял да хване автобуса за Чешнегирово. Там живеел най-добрият железар, заточващ като бръсначи остриетата на рендетата и длетата. На всеки 2-3 месеца ходел при него, защото по професия бил тишлер. Момичето повдигна неразбиращо вежди и младият мъж обясни, че тишлер се нарича дърводелец, изработващ предимно маси.
- Заповядайте – покани го Магдалина. – Тъкмо ще залепите китарата, която днес един непохватен ученик настъпи и спука.
Младият мъж благодари и влезе. Лъхна го застояла миризма на дим от цигари и на парфюм. Леко се намръщи и остави чантата с дърводелските си инструменти в ъгъла на антрето. Поиска шепа брашно и джезве с вода. Включи котлона в кухнята, изсипа брашното в джезвето и започна бавно да го бърка. Магдалина пусна чешмата и започна да мие порцелановите чаши с недопито кафе. После изтръска фасовете от двата пепелника и отвори бутилката с водката:
- Ще пиете ли една чашка - против умората?
- Благодаря, не пия – отвърна тишлерът.
- Нямам с какво друго да ви почерпя – въздъхна Магдалина. – Учениците ми изядоха шоколадовите бонбони.
- Не се притеснявайте – каза младият мъж и леко се извърна към момичето. Погледът му се спря на малката иконка, залепена върху шкафа над мивката. -Когато брашното стане на клей, ще залепим повредения инструмент – допълни той с желание да промени разговора. – Извинете, че толкова късно ви безпокоя, но трябваше да съпроводя до болницата възрастната жена, която припадна, малко преди влакът да спре на гара Пловдив. Останах с нея, докато се уверя, че няма опасност за живота й. Обаче изпуснах последния автобус за Чешнегирово.
- Пуснах ви в апартамента, без да знам дори как се казвате! – Магдалина прихвана дългите си коси с ластиче.
- Няма да повярвате, но името ми е Исус Христос – отвърна младежът. – Баща ми е свещеник в черквата “Св. Дух”, а майка ми е килимарка. И двамата са много почтени и религиозни. Понякога си мисля, че заради такива като тях Господ още не е затрил потъналото в грехове човечество. Родил съм се в Пазарджик, когато майка ми е била на 42 години, а баща ми – на 60. От благодарност към Бога ме нарекли Исус Христос. Много хора смятат, че е кощунство детето ти да се казва Исус Христос, Христо Ботев или Васил Левски. Може и да са прави, но аз се стремя да живея така, че да не опозоря името, което нося.
- Вие наистина приличате на Исус Христос – възкликна Магдалина и погледна към иконката на шкафа. – Вероятно също не сте женен?
- Не съм. Защо питате?
- Толкова ми се иска да срещна всепрощаващ като него мъж, който да ме нарича Мишленце, а аз него – Мечо. И да ме измъкне от тая свинска проституция – очите на момичето се навлажниха.
- Но на вратата ви пише, че сте учителка по китара! – учуди се младият Христос.
- Много често това, което пише на табелата, не отговаря на онова, което се крие зад нея – отвърна Магдалина. – Моля ви, отведете ме като Спасителя с вас! Иначе тук ще полудея. Ще ви бъда най-вярната жена! Ще ви направя най-щастливия съпруг! Обещавам!
- Но аз съм само един беден тишлер. Поправям счупените маси, столове и врати на хората. Може би, като се върна, ще взема малко повече пари от един шеф на фирма, който миналата седмица ми каза: “Искам да ми направиш маса, като тая от Тайната вечеря! Ще сядам на нея само с най-доверените си хора.” Аз му отговорих, че Тайната вечеря на Исус Христос не е била върху четирикрака маса, а върху покривка, застлана направо на пода. Така са се хранели древните юдеи. “Не ме баламосвай! – ядоса се моят клиент. – Когато бях в Италия видях тая маса, нарисувана върху стената на един манастир от някой си Леонардо.” Престанах да споря с господина и обещах да му изработя точно такава маса.
- Ако не ме отведете със себе си, вратата ми ще почернее от мръсни драсканици, а тялото ме ще се скапе. Вижте как увиснаха гърдите ми, а съм само на 22 години – разплака се Магдалина и ратвори пеньоара си. – Погледнете бедрата ми – от протриване розовият им цвят се превърна в кафяв.
- За първи път виждам гола жена, но трябва да ви кажа, че сте прекрасна! – отвърна Исус Христос и се наведе към превърналото се на клей брашно. После взе спуканата китара и започна да я лепи. След малко допълни: - Откажете се от досегашния живот и си изкарвайте прехраната като действителна преподавателка по музика! Ето - и китарата стана като нова.
- Но аз въобще не умея да свиря! – почти изкрещя момичето. – Това е една от хилядите лъжи в моя живот. За да заблуждавам съседите, пускам от време на време магнетофонни записи на испански китаристи.

2.
В този момент главата на Исус клюмна и от носа му започнаха да капят едри капки кръв. Магдалина пъхна под носа му първата попаднала под ръката й порцеланова чаша за кафе – да не се захаби мокетът на семейство Манджелкови – и му помогна да полегне на диванчето.
Когато дойде Бърза помощ, младият мъж беше умрял. Закараха го в моргата. Полицаите арестуваха Магдалина по подозрение, че е извършила убийство в изблик на гняв, понеже клиентът й не е искал да плати двойната такса за нощно обслужване.
На сутринта тялото на Исус Христос не беше открито за аутопсия. Пазачът, както винаги, бе пиян и нищо не можеше да си спомни. Следователят Смиленов обвини художника Поломов, че е откраднал трупа, за да нарисува най-точния образ на Спасителя. Той му отвърна, че през нощта не е ставал от масата си в кръчмата “Сам дойдох”, дори да отиде до тоалетната. Келнерите потвърдиха.
Бендорова от третия етаж се прекръсти и обяви, че това е било поредното тайно слизане на Исус Христос при хората, преди обещаното от него Второ пришествие. Жалко, че отново никой не го е познал!
Пред съда учителката по китара твърдеше, че няма основание да убива мъжа с име Исус Христос, тъй като през нощта той й обещал да я спаси, като се ожени за нея. После половин година крещеше из психиатричните кабинети, че е истинската годеница на Божия син. Умря внезапно, когато взе в ръцете си картината на Поломов “Исус Христос с китара.”
Следователят Смиленов се усъмни в художника, че чрез отровните бои в творбата си е ликвидирал Магдалина, за да не би тя, в момент на безрасъдно откровение, да съобщи имената на сутеньорите, които са я принуждавали да проституира. И поиска основен обиск на ателието му - с цел откриване на получените като отплата за извършеното престъпление долари.
Братът на починалото момиче не се появи, за да прибере поне китарата. Бендорова разпространи слуха, че се е отрекъл от сестра си, след като разбрал с какво се занимава. Един от полицаите обаче се изпусна и каза, че братът не може да дойде, защото излежава в Централния затвор присъда за въоръжен обир на банка. Хазяинът Манджелков се завърна от Швейцария със съпругата си, която така и не бе успяла да прогледне.

3.
В последния ден на Великите великденски пости, сляпата жена напипа в шкафа над мивката порцелановата чаша с кръвта на Исус Христос и я доближила до лицето си, за да познае по миризмата съдържанието й. Понеже не усети аромат нито от кафе, нито от чай, тя бръкна вътре с пръст, с намерение да го близне с език и чрез вкуса му да го отгатне. В този момент прогледна.
Когато Манджелков се върна от работа, той се втрещи от изненада и реши да се обади в някой вестник, за да разкаже за станалото чудо, но жена му го разколеба с думите, че и тях може да помислят за луди. Бендорова от третия етаж ги помоли да й дадат кръвта, за да маже с нея пръстите на ръцете си, които я болят в дъждовно време. Манджелкови отказаха с обяснението, че вече са я обещали на свой роднина с парализирано дете. Бендорова ги обвини в егоизъм, ядоса се и ги наклевети на следователя Смиленов, че се опитват да търгуват с Божията кръв. Той иззе по законен път чашата с течността и я пъхна в служебното си гардеробче. После повторно се обади по телефона в Пазарджик за данни относно лицето Исус Христос, на видима възраст 33 години. Отново му отговориха, че в градските регистри липсва такова име. Следователят нарече цялата тази история “мистификация” и улисан в струпалите се върху главата му наркомански престъпления, я забрави.

4.
След година и половина, търсейки изгубената си химикалка, той видя чашата. Кръвта беше останала ярко-червена. Нямаше и следа от съсирване. Понеже не знаеше какво да прави, я изля в мивката. И завинаги сложи точка на този странен случай. От тогава, всеки понеделник, когато застане пред огледалото да се бръсне, Смиленов вижда в него тишлера. Изображението бавно се отдалечава, но преди съвсем да изчезне, се забелязва как младият мъж подава ръка на някаква паднала жена. Тя се изправя и двамата се превръщат в една точка в далечината.

Разказ от книгата "Пръстените на сламените вдовици", 2002 (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар